Смъртта на блога

Блог-а ми бе, е и ще продължи да бъде мястото за моите лирични отклонения.  Да кажем просто, че и той и аз порастнахме.

Серж Ованесян

Да, Серж е прав.

Публикацията му ме заведе в онзи момент в края на 11 клас, когато, на кафе, той ми обясняваше за какво става въпрос, след като си беше направли блог към сайта, с който се занимаваше тогава. Успях да усетя обстановката сега, след толкова време, което ми се струва сякаш десетилетия.

Попорасвамеи блоговете натежават, понеже нашето порастване трудно се отразява в тях- сякаш фиксираният им формат задържа непорасналостта ни и така влиза в контра с нас самите. Болговете не са вече отражение или благоприятна среда, в която да се пише.

Какво правим сега?

Цепим блога- оставяме нещо на вседостъпността и си правим лично местенце, където занимаваме мъъъничък кръг от хора с глупостите, които преди леехме на всеослушание? Трием блога- защо да остава монумент от време, което няма (как) да се върне и само ни дърпа и връзва надад към миналото? Правим нов блог- идентичен с новото ни, променено “аз”- ами колко такива ще се съберат, ако някой се реши да пише цял живот?

Въпреки твърде гръмкото заглавие на тази писаница, блогът все още не е мъртъв. Facebook е удобен с това, че можеш да оставяш кратки съобщения, бележки, снимки и музика до познатите си, но в блог писанията се представят по-подредено някак си. С Twitter не съм запознат и не ме влече.

И така… че сме отдавна в нов период е ясно. Интересно ми е какво ще става нататък.

Advertisements

6 thoughts on “Смъртта на блога

  1. Най-вероятно ще разберем и ще видим след време какво ще се случи. И аз се замислям понякога как нещо започнато по един начин след време се преобразява и даже понякога няма нищо общо с първоначалния си вид. Но така си е, технологиите се развиват, а с тях и ние. Кой е по-напред е неясно….

    Like

  2. Моя предполагам ще се превърне в отражение на професионалния ми живот и програмистки драми, надявам се тук там да го разнообразявам(веднъж на 2 години) с някоя историйка.

    Имам желанието да изтрия skype, last.fm, facebook и да остана само с goodreads и twitter.

    soon 🙂

    Like

  3. Въх?! Какво те е подтикнало към такъв радикализъм?
    (не че и аз не съм си мислил подобни неща де)

    Like

  4. Facebook е говорилня, място за разговор.
    Блогът е дневник. Като се върнеш да препрочетеш нещо виждаш себе си преди време. Зарежеш ли го, ще дойде време да си кажеш „защо съм бил такъв глупак да спра да пиша”…

    Like

  5. Аз съм се замислял какво ще стане с блога ми, когато излезе модата на блоговете или се появи нещо радикално ново. Но аз не пиша заради модата. Пиша заради себе си. Колкото повече време минава, толкова по-ясно виждам промяна в себе си, благодарение на блог публикациите ми преди година и половина…
    Много е интересно да видиш себе си на лента!

    И никога няма да забравя, че бъдещата ми съпруга първоначално ме е опозавала чрез “личничният ми дневник в интернет”!

    Like

  6. Да, Петьо, и аз не започнах да пиша заради модата. По-скоро се замислям дали облика на блога отговаря на състоянието ми сега и, най-вече, възможно ли е избощо блогът да си остане същият, но и да се промени адекватно към настъпилите промени с мен самия.

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s