Отломъци {2}: „Спутник, моя любов“

Отломъци {2}: „Спутник, моя любов“

Текстът.

  1. Както се казва, добре вирее онова, което расте бавно. – Highlight Loc. 308-9
  2. И тогава разбрах. Оказали се бяхме чудесни спътнички, но в края на краищата не бяхме нищо повече от самотни метални късове, движещи се по собствени, несъвпадащи орбити. Късове, които отдалеч приличат на красиви падащи звезди, но всъщност не са нищо повече от затвори, където всеки от нас е сам-самичък и лети неизвестно накъде. Когато орбитите на тези два сателита се пресекат случайно, ние се срещаме. Може дори да отворим сърцата си, да познаем в другия сродна душа. Но само за миг. За да се окажем в следващия отново в пълна самота. Докато не се запалим и не се превърнем в нищо. – Highlight Loc. 2438-45
  3. Всяка история си има подходящото време да бъде разказана — уверявах я аз. — Иначе се обричаш да останеш завинаги пленник на тайната си. – Highlight Loc. 2953-55
Back to Top
%d блогъра харесват това: