Началноесенно

Някак си на есента пò ѝ отива пустощта. Лятото може да е пусто само август и само ако е много горещо, за да заприлича на пустиня. А есента [ми] носи в себе си идеята за безкрайната степ, покрита сутрин и на свечеряване с мъгла.
Ето къде са следите, които морето ми е оставило.

 

Твърде слънчевата есен е като твърде слънчевата зима. Добра е, но не е съвсем себе си и това ѝ краде от чара, от пленителното ѝ привличане, от дъхавия ѝ парфюм, от собствената ѝ песен.

И не е важно как ще се разхождаш из парковете или из града. В крайна сметка, в празните приказки на компанията може като нищо да изтървеш всичко останало. Без тях пък може и да не започнеш разходката.

Advertisements

2 thoughts on “Началноесенно

  1. много хубаво казано и написано – както се казва късо но съдържателно, аз лично много обичам есента, особено слънчевата есен – тогава всички цветове на есента изпъкват; прекрасно е човек да се разхожда в парка в слънчев ден на есента сред всичките листа – жълти червени и цялото това цветово богатство

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s