Някак си на есента пò ѝ отива пустощта. Лятото може да е пусто само август и само ако е много горещо, за да заприлича на пустиня. А есента [ми] носи в себе си идеята за безкрайната степ, покрита сутрин и на свечеряване с мъгла.
Ето къде са следите, които морето ми е оставило.
Твърде слънчевата есен е като твърде слънчевата зима. Добра е, но не е съвсем себе си и това ѝ краде от чара, от пленителното ѝ привличане, от дъхавия ѝ парфюм, от собствената ѝ песен.
И не е важно как ще се разхождаш из парковете или из града. В крайна сметка, в празните приказки на компанията може като нищо да изтървеш всичко останало. Без тях пък може и да не започнеш разходката.
много хубаво казано и написано – както се казва късо но съдържателно, аз лично много обичам есента, особено слънчевата есен – тогава всички цветове на есента изпъкват; прекрасно е човек да се разхожда в парка в слънчев ден на есента сред всичките листа – жълти червени и цялото това цветово богатство
Обожавам есента..не ме депресира, напротив.