Началноесенно

Някак си на есента пò ѝ отива пустощта. Лятото може да е пусто само август и само ако е много горещо, за да заприлича на пустиня. А есента [ми] носи в себе си идеята за безкрайната степ, покрита сутрин и на свечеряване с мъгла.
Ето къде са следите, които морето ми е оставило.

 

Твърде слънчевата есен е като твърде слънчевата зима. Добра е, но не е съвсем себе си и това ѝ краде от чара, от пленителното ѝ привличане, от дъхавия ѝ парфюм, от собствената ѝ песен.

И не е важно как ще се разхождаш из парковете или из града. В крайна сметка, в празните приказки на компанията може като нищо да изтървеш всичко останало. Без тях пък може и да не започнеш разходката.

Реклами

2 мнения за “Началноесенно

  1. много хубаво казано и написано – както се казва късо но съдържателно, аз лично много обичам есента, особено слънчевата есен – тогава всички цветове на есента изпъкват; прекрасно е човек да се разхожда в парка в слънчев ден на есента сред всичките листа – жълти червени и цялото това цветово богатство

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s