Сохраб Сепехри (7. 10. 1928 – 21. 04. 1980) е известнен ирански поет, един от първите късащи с традицията на класическия персийски стих, също така е изявен модернистичен художник.
من پر از نورم و شن
و پر از دار و درخت.
پرم از راه، از پل، از رود، از موج.
پرم از سایه ی برگی در آب:
چه درونم تنهاست.
Аз съм пълен със светлина и пясък.
И пълен със дървета*, дървеса.
Пълен съм със пътища, с мостове, със реки, с вълни.
Пълен съм със сенки на листа във водата:
колко е самотно в мен.
(*или „бесило“.)
دور خواهم شد از این خاک غریب
که در آن هیچکسی نیست که در بیشه ی عشق
قهرمانان را بیدار کند.
که در آن هیچکسی نیست که در بیشه ی عشق
قهرمانان را بیدار کند.
„Далеч ще съм от тази чужда земя,
където няма никой, който в любовта на гората
събужда героите.“
където няма никой, който в любовта на гората
събужда героите.“
مثل کبريت کشيدن در باد
زندگی دشوار است
من خلاف جهت آب شنا کردن را،
مثل يک معجزه باور دارم
آخرين دانۀ کبريتم را، ميکشم در اين باد
هرچه باداباد
Като да драснеш кибрит в буря
е тежък животът
аз плувам в погрешната посока на водата
като да имам вяра за чудо
последната клечка от кибрита си драсвам въпреки бурята
да става каквото ще.