Миналият път, когато съм бил свидетел на нещо подобно, се оказва, че е било през вече почти далечната 1999. Спомням си ясно, че бях на село, бяхме се снабдили със съответните задимени стъкла или онези специални, ползвани при заваряване на метали. Трябваше някъде съвсем по пладне да започне наместването на небесните тела. Не си давах сметка, че обявеният час маркира по-скоро започването на самото намаляне, а не пълното потъмняване на слънчевия диск. Когато обаче видях отгризнатото тъмно парче от горната страна на слънцето, бягах до къщата на М. на задната улица, за да споделя откритието.
Сега гледах онлайн. Въпреки че времето беше чудесно, никаква облачност, даже изглед от общата кухня през широките прозорци. После видяхме, че и терасата на покрива е била отворена, но все едно – нямахме подходящи очила, за да следим потъмняването като хората. За това пък атмосферата в кухнята беше особено симпатична с чашите кафе, чай и полу-пижамни-мотания по диваните. В един момент вече преминахме изцяло на life-streaming канала, понеже със слънчеви очила се виждаше съвсем малко. Промяната в цветовете навън беше осезателна, обаче. Погледахме малко полумесечното слънце, после тръгнахме всеки по нещата си – денят продължаваше.
*
В ирландски също има явление, което се нарича eclipse – пред някои съгласни се появява още една съгласна, обикновено звучният или назален вариант на оригиналната. Исторически погледнато, това е назализация и асимилация: съгласната се уподобява на назален звук, който я предхожда; един вид келтско сандхи, което обаче, за разлика от окончанията на протокелтски, остава, даже се и граматикализира заедно с другите келтски сандхита – може би част от истинския хардкор в тази група езици. Впрочем, същото се е случило и в съвременния гръцки : βλέπω τον πατέρα μου [влéпо то батéра му] ‘виждам баща си’. Ето някои случаи на еклипса в ирландски (примерите са от TY)
- след предлога i (в) < *in : baile mór ‘град’ >> i mbaile mór ‘в град’ (но ако искаме да кажем ‘в града’>>> sa bhaile mór – т.е. lenition, което на български би звучало най-правдоподобно като „отслабване“, понеже старите оклузиви отначало са станали фрикативи, после и други работи, в следствие на които някои са и позачезнали…).
- след притежатерните местоимения ár (наш), bhur (ваш), a (техен): teach ‘къща’ >> ár dteach, cairde ‘приятели’ >> bhur gcairde, carr ‘коала’>> a gcarr.
- след числителните 7 (seacht), 8 (ocht), 9 (naoi), 10 (deach): punt ‘пануд’> seacht bpunt, pingin ‘пени’ >> deach bpingin
- след предлог + an (опр. член), с изключение на случаите don ‘към’ и den ‘от’ и думите започващи с t,d: banc ‘банка’ >> ag an mbanc ‘в банката’, féar ‘трева’>> ar an bhféar “на тревата, bus ‘автобус’ >> as an mbus ‘от автобуса, bord ‘маса’ >> faoin mbord ‘под масата’.
- след gen.pl. na: fear ‘мъж’>> leitheas na bhfear ‘мъжка тоалетна’
- при глаголите: след an (ли), cá (къде), sula (преди), go (че): téann (отива): An dtéann tú? ‘Отиваш ли?’, Cá dteánn tú? ‘Къде отиваш?’, sula dtéann tú abhaile ‘преди да [си] отидеш вкъщи’, is dócha go dtéann tú ann ‘вероятно отваш там’.
- след dá (ако), mura (освен, ако не): cheannófá ‘ти би купил’: dá gceannófá é ‘ако би го купил’ [ceannaíonn – купува]
- след a при въвеждане на подчинено изречение: buailim leis na daoine sin ‘срещам тези хора’>>> na daoine a mbuailim leo ‘хората, което срещам’.
Разбира се, тези непроизносими на пръв поглед комбинации от съгласни не се четат както се виждат. (Изобщо, който се е оплаквал от английския, хаха, френския правопис, значи просто не е докосвал ирланския, камо ли датския.) Първата съгласна е всъщност резултатът от „еклипсата“, а втората е нещо като приятелско напомняне какво е било преди това. Т.е. чете се само първата 🙂