„Нося безмълвен багаж. Опаковал съм се в мълчание толкова дълбоко и за толкова дълго, че никога не успявам да се разопаковам с думи. Когато говоря, просто се опаковам по различен начин.“
Херта Мюлер, „Всичко свое нося със себе си“
“Всичко свое нося със себе си”, “Ангелът на глада”, “Люлката на дишането”, “Люлката на гласа”- все различни преводачески решения за заглавието на книгата, ни показват различните приближавания и различните преживявания на света, в който Х. Мюлер ни въвежда. Някак рязко, леко недиректно, с усеащане повече, отколкото с исторически факти, често интуитивно. Не съвсем такова е самото протичане на книгата. Съществуването на героите и на останалите мимоходом споменати или въвлечени хора често се свежда до материалните измерения на бита им. Това пренасищане с конкретното битуване може да е леко задушаваща. Omnia mea mecum porto (всичко свое нося със себе си) – буквално, понеже материалният живот им е отнет и заместен с камерната ограниченост на лагерното пространство; преносно, защото вътрешните притежания, мълчаливите натрупани и некомуникируеми багажи остават с тях дори след края на травматичната действителност. Ангелът на глада е косвеният герой, метафизичният хинтергрунд, който подлага тона на книгата. Той е вездесъщата текстурана повествованието. Той е множествеността, обхващаща героите- всеки по различен начин – читателят, авторът, те самите са посотянно в недоумение дали е само един или всеки от лагерниците си има свой собствен. Дори в постлагерното пространство, вникването в което намирам за великолепно, той е още повече наличен, вече в реформирана ипостаза – в обществената среда, преситена с домашен уют, по думите на Херта Мюлер, ангелът на глада сякаш се обръща с вътрешността си навън, като двулика дреха, за да се присъства вече като Всеобщата Апатия.
Книгата на Херта Мюлер е литературно преживяване от висок порядък. Някак си успява да съчетае характеристиките, за които си мисля, когато видя знака за Нобел – историческа значимост на описаните явления, плътност на представяната среда, изпънат до нажежаващо скъсване език и достатъчно обиграно вникване в отвъдфизическото.