Белмекен: бележки за пустошта пустинята, пустошта е онова място, в което познатият поток на живота пресъхва, основите се оголват, дъното престава да е далечно и недостъпно някои бързат да излязат, но така остават винаги с част от тази пустош, други си дават време да оставят пустинята да излезе от тях преди те от нея трансформацията е откриване откриването е идентичност идентичността маркира граници, копае ядрено, подбива основата отделя, изолира повече от която и да е пустота насочва погледа и обръща докато намери около себе си материализираната си вътрешност докато не припознате линиите на вътрешните си движения опипва до детайл (не)осезаемите си пукнатини от които живостта в крайна сметка възкръсва и побеждава. Share this: Share on X (Opens in new window) X Share on Facebook (Opens in new window) Facebook Share on LinkedIn (Opens in new window) LinkedIn Share on WhatsApp (Opens in new window) WhatsApp Share on Telegram (Opens in new window) Telegram Share on Tumblr (Opens in new window) Tumblr Share on Pinterest (Opens in new window) Pinterest Like this:Like Loading… Свързани
