В този пост споделям любителски снимки от колекцията произведения на Егон Шиле в Леополдмузеум. В онлайн галерията на музея е поместена дигитална изложба на The Body Electric, посветена на Шиле и Ервин Осен, негов приятел, който оказва сериозно влияние върху стила му. Линк към изложбата е това.
Останалите снимки по-долу се съсредоточават върху отделни творби, които реших, че искам да запомня по някакъв начин. Първата е „Пустинниците“ (The Hermits), едно от любимите ми платна на Шиле, където присъства и самият художник. Нещо, на което бях обръщал малко внимание досега, са пейзажите. Може би понеже съвсем малко преди етажа с Егон бях прекарал доста време пред няколко пейзажни платна на Моне, не можех да се откъсна да ги мисля в някаква паралелна перспектива.
Друго, което някак за първи път осмислих (доколкото е възможно това), е изключително крехката възраст, на която Шиле си отива. Как ли щеше да се развие този младежки огън, който тлее зад особената меланхолия и разруха на образите му?
