В дървета вече не виждам дървета
Клоните нямат листа, които да ги държат сред вятъра.
Плодовете са сладки, но без любов.
Дори не засищат за малко.
И какво да стане?
Пред очите ми бяга гората,
пред ушите ми птиците млъкват,
и никоя ливада не ще ми стане постеля.
Заситена от време,
все гладувам за него.
И какво да стане?
По билата през нощта горят огньове.
Трябва ли да се приготвя, пак до всичко да се приближавам?
Във никой път път не мога да провидя.
