Exupéry- Terre des Hommes, III

Какво са сто години от историята на машината, сравнени с двеста хиляди години от историята на човека? Ние току-що се настаняваме сред тия местности с рудници и електрически централи. Току-що сме почнали да обитаваме тоя нов дом, който дори не сме още достроили. Всичко тъй бърже се променя около нас: отношения между хората, условия на труда, обичаи. Дори нашата психология бе раздрусана в най-скритите си основи. Понятията за раздяла, за отсъствие, за разстояние, за връщане, макар думите да са останали същите, не съдържат вече същите неща. За да обхванем днешния свят, ние употребяваме език създаден за света от вчерашния ден. И нам ни се струва, че животът на миналото пò отговаря на природата ни само защото пò отговаря на нашия език.
Всеки напредък ни изтласкваше постоянно все по-далеч от навиците, които едва бяхме придобили, и ние наистина сме изселници, които още не са основали отечеството си.
Всички ние сме млaди варвари, още смаяни от нашите нови играчки.
(…)
Трябва да съживим тоя нов дом, който няма още никакъв образ.

Несъмнено нашият дом ще стане по-човешки. Самата машина колкото пò се усъвършенствува, толкова повече се заличава зад собствената си роля. (…) Като че съвършенството се достига не когато няма вече що да се прибавя, но когато няма какво повече да се махне. В крайния предел на своя напредък машината като че се скрива.
Така съвършенството на изобретението граничи с липсата на изобретение.

 

Антоан дьо Сент-Екзюпери, Земя на Хората, III-Самолетът
превод Константин Константинов

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s