За Фактическите Съжителства

Четох в блога на Никодил мисли относно нашумелия (дори вече от-шумял) въпрос за т.нар. фактически съжителства- т.е. живеенето на “семейни начала”.  Ситуацията стана почти както се практикува в езиците: съществува дадена норма, появява се нейно отричане (“иновация”), следва период на едновременно съществуване, след което, ако “грешката” се окаже по-разпространена и вече обичайна за средата, с нормативен документ се узаконява, т.е. става нова норма. Разбирам идеята, че законите трябва да помагат на членовете на общетвото, но защо на тях не се погледне като на летва, която трябва да е малко по-висока от нас? Дали, така да се каже, “смъкването на летвата”  … Continue reading За Фактическите Съжителства

Уж щях да чета, пък то…

Siste, noli abire,                                παῦσαι, μὴ ἀπέρχου mihi triste erit,                                   ἄθυμος σχήσω mihi triste erit,                                   ἄθυμος σχήσω sine manibus tuis.                              ἄνευ σῶν χείροιν Non, noli abire                                  οὔ, μὴ ἀπέρχου hodies tibi faciam                              σήμερόν σοι ποιήσω confessionem terribilissimam             τὸν δεινὸτατον ὁμολόγημα Sub pontibus                                     ὑπὸ ταῖς γεφύραις flumina non strepunt                         πoταμοί οὐ ψοφοῦσιν cum tu non es mecum                       ὡς σὺ οὐκ εἶ σὺν ἐμοῖ porti solitudine tranquilli                    οἱ λιμένοι ἥσυχοι καὶ ἐρῆμοι cum tu non es                                  ἐπεὶ σύ οὐκ εἶ Спри, не си отивай ще ми бъде тъжно ще ми бъде тъжно без твоите ръце Не, не си отивай днес ще … Continue reading Уж щях да чета, пък то…

“…и никого по пътя не поздравявайте “

Снощи преди да си легна (след като спрях да чета пуезийта на мума Калина) реших да почета малко Слово. Бях стигнал до 10 глава от Лука. Започнах да чета и спрях на един от първите стихове, понеже ми направи впечатление, а не разбирах. …и никого по пътя не поздравявайте (стих 4) Очевидният въпрос ми беше “защо пък?!”, трябва да има причина, която да е валидна и днес. Написано е в Библията, все пак. Помолих се, тогава не получих отговор, но запазих това в себе си и продължих нататък. Отговорът дойде в последната “точка” от проповедта днес. Преди това, обаче, ще … Continue reading “…и никого по пътя не поздравявайте “

Ovid, Metamorphoses, I- Creating of Man

Sanctius his animal mentisque capacius altae deerat adhuc et quod dominari in cetera posset. Natus homo est, sive hunc divino semine fecit ille opifex rerum, mundi melioris origo, 80 sive recens tellus seductaque nuper ab alto aethere cognati retinebat semina caeli; […] Pronaque cum spectent animalia cetera terram, 85 os homini sublime dedit, caelumque videre iussit et erectos ad sidera tollere vultus. Howbeit yet of all this while, the creature wanting was, Farre more devine, of nobler minde, which should the residue passe In depth of knowledge, reason, wit, and high capacitie, And which of all the residue should the … Continue reading Ovid, Metamorphoses, I- Creating of Man

Ἡδονή

Indeed, I truly enjoyed these day’s readings of Lysias. He is far more interesting than Xenofont’s Anabsis. I’ve never read rhetoric speeches before, if we don’t count the few chapters from Cicero’s Catilina which we worked over last semester. The style, as from what I’ve see til now, is very intriguing, smooth line of the story and very beautiful exposing of the details and motives. After the first two days, it is no longer so difficult to cope with the text. And surely, it would be awesome if we read something from this author after the intensive course is over. … Continue reading Ἡδονή

Greeks

ἐγὼ δὲ Πείσωνα μὲν ἠρώτων, εἰ βούλοιτό με σῶσαι χρήματα λαβών, ὁ δ’ἔφασκεν, εἰ πολλὰ εἴη Lysias, Ὑπὲρ τοῦ Ἐρατοσθένους Аз попитах Пизон дали иска да ме освободи срещу пари, а той каза “ако са много”. I asked Peison whether he would want to set me free for money, he said [he would] if they were a lot. Continue reading Greeks

Moments

И ето най-южният град на света, създаден по волята на случая от малко кал между първичната лава и южните ледове. как хубаво се усеща- тъй близо до черните вулканични потоци- чудото на човека! Странна среща! Не знаеш как, не знаеш защо тоя пътник- човекът посещава тия подредени градини, обитаеми са толкова време, както е една геологична епоха, ден, благословен между другите дни. Приземих се през една снежна привечер. Пунта Аренас! Облягам се на един кладенец и гледам девойките. На две крачки от тяхната прелест чувствувам още по-силно човешката загадъчност. В един свят, дето животът тъй хубаво се приобщава с живот, … Continue reading Moments

Sŏng Ch’an-Kyŏng: Jesus the Poet

Jesus, You are truly the poet of poets. People often say Homer Is the great grandfather of poets Yet you are the very father of Homer. If the core of poetry lies in metaphors There is no metaphor in the world That can exceed your marvellous metaphors. If the kernel of poetry is in passion There is no fire in the world That can rival your holy fire. If the essence of poetry exists in beauty There is no such beauty in the world As can vie with the plain and simple beauty Of your verses on the lilies of … Continue reading Sŏng Ch’an-Kyŏng: Jesus the Poet