Мануел Антониу Áлварис джи Азиведу* (Сао Паоло 12 ІХ 1831- 25 ІV 1852 Рио де Жанейро) е писател от второто поколение романтици, разказвач, драматург, поет и есеист.
Син на Инáсиу Мануел Áлварис джи Азиведу и Мария Луиза Мота Азиведу; прекарва детството си в Рио де Жанейро, където започва обучението си. Заминава за Сао Паоло (1847) за да учи във факултета по общо право при Сан Франсиско, където скоро спечелва репутация сред брилянтни и напреднали творци в литературата. Отпуска се в лекотата на изучаване на езици и във веселия и сантиментален дух.
Докато учи право превежда пето действие на Шекспировия Отело, Паризина на Лорд Байрон, основава издание на Есеистичното Философско Общество на паулистаните** (1849), участва в епикурейското общество, започва епичната поема O Conde Lopo, от която са останали само фрагменти. Не успява да завърши курса, понеже се разболява от (белодрона) туберкулоза. Въпреки това, същинската причина за края на живота му е костен тумор, който се влошава след падане от кон, когато е на 20. Творчеството му включва: различни поеми, писма, разнообразни есета. Основната му творба е Lira dos vinte anos . „He is a patron of the second chair of the Brazilian Academy of Letters.“
___________________________________________________
*Manuel Antônio Álvares de Azevedo
** паулистанец- жител или човек израстнал в (околностите на) Сао Паоло, Бразилия