Поканен от Размишльотини, бързам да отговоря.
Всъщност, доста ми е трудно да кажа кои са малките неща, които могат да ме зарадват… има ли изобщо такива?
Днес открих, че се ме радват безформените миди, престояли доста време в морето, поседефени и с налепи. Никога не ги бях харесвал преди това…
Радват ме съобщенията или писмата от приятел. За съжаление, първите почти не ги пазя. Оставям ги да се реят като спомени в облачната ми глава, защото понякога носят повече saudadе, от колкото същата радост, която са породили в момента на получаването им.
Радвам се, когато виждам как Бог се движи в най-малките детайли на ежедневните ми дреболии. Това може би ми носи най-голяма радост.
Радвам се книги за езици, разбира се.
Голямо удоволствие ми доставят хубавите срещи, най-вече по кафетата. Може и разходки, особено по малки улички и паркове.
Преди ме радваха първите чатове с хора, с които съм се запознал наскоро. Сега вече не знам…
И така, аз няма да каня никого, понеже до сега почти няма човек, който да е отговорил на конкретна моя покана. За това да се чувства поканен всеки, който усети желание да пише по темата. Нека само ми остави коментра, трак-бак, или пинг…
Сори, нямам навика да участвам в верижни каквото и да е.
Но това е тема, на която съм отделил достатъчно време може би.
Да знам. За това и не писах конкретни покани 😉
Много странно, знаех че си Иван още преди да дочета докрай малките ти радости. Просто говориш и виждаш като него. А аз бързам да се похваля, че съм познала. Скоро прочетох, че жените грешат главно в това, че бързат да разкрият тайните, които са разгадали за някого. Минавайки го споменавам 😉