Поканен от Размишльотини, бързам да отговоря.

Всъщност, доста ми е трудно да кажа кои са малките неща, които могат да ме зарадват… има ли изобщо такива?

Днес открих, че се ме радват безформените миди, престояли доста време в морето, поседефени и с налепи. Никога не ги бях харесвал преди това…

Радват ме съобщенията или писмата от приятел. За съжаление, първите почти не ги пазя. Оставям ги да се реят като спомени в облачната ми глава, защото понякога носят повече saudadе, от колкото същата радост, която са породили в момента на получаването им.

Радвам се, когато виждам как Бог се движи в най-малките детайли на ежедневните ми дреболии. Това може би ми носи най-голяма радост.

Радвам се книги за езици, разбира се.

Голямо удоволствие ми доставят хубавите срещи, най-вече по кафетата. Може и разходки, особено по малки улички и паркове.

Преди ме радваха първите чатове с хора, с които съм се запознал наскоро. Сега вече не знам…

И така, аз няма да каня никого, понеже до сега почти няма човек, който да е отговорил на конкретна моя покана. За това да се чувства поканен всеки, който усети желание да пише по темата. Нека само ми остави коментра, трак-бак, или пинг…

Back to Top
%d блогъра харесват това: