Странният ми Никулден

Днес пак е Никулден. Но този път не съм в Бургас, не бях на корабите в Созопол, не ядох шаран (дори!).

След събранието имах уговорка да се обадя на Ж и да с разберем да се видим и да отидем на Панаира на книгата в НДК. От три години се каня да посетя това събитие и все се разминаваме. Преди това обаче трябваше да хапна. Първоначално идеята ми беше да отида/-ем някъде, където можех/-ме да си поръчаме шаран. Тази ми идея не пропадна дори и когато стана ясно, че ще прекарам следобеда сам. Това се случи малко по-късно, когато в Неандреталеца* ми казаха, че нямат шаран и дори ме попитаха ухилено „защо точно шаран?“. [това ще го оставя без коментар] Единствената ми друга идея беше да проверя в Хюго , но и там се оказа, че нма нищо такова (и то как ще има като е пицария, хеллооу?!). Тогава реших да хапна нещо по-непретенциозно и да ми останат пари за панаира (нарочно не си бях взел много пари… все пак отивам на панир на книгата :} ). Купих си едно парче пица от тези на патриарха, под градинката на НДК- беше дебела и безвкусна, сега като се замисля, ме хваща яд защо не си купих кестени…

Та, самият панаир ми се стори… голям. Както вече казах, него бях посещавал до сега и се изненадах приятно като видях представителни щандове на издателства като Нов Човек и др. Засякох доста познати, повечето зад щандове, което също ме изненада приятно- някакси създаде у мен чувсто за уют и не-непозната среда. Относно книгите- изкуших се да си купя уводния курс по персийски, както и някои хубави издания от руската класика. Все пак вече знам, че ги и ма преиздадени в приличен вид, което все пак е доста добре. Видях доста добри издания и на Павел Матев и Недялко Йорданов. В последствие излязох жаден и с Нека ти разкажа на Хорхе Букай. Защо точно това е малко трудно да се каже, имайки се в предвид не особено доброто ми отношение към съвременната литература. Но любопитството ми надделя (отново), примесено с някои други мнения, които бях чул, и много се надявам да остана по-доволен от това лято, когато четох Маркес (тази история е друга…). Навръщане реших да мина през Хеликон и от там си взех Зверилник на Антонио Озoрио (Antônio Osório, Bestiário) понеже струваше точно толкова колкото трябваше и е от поредицата португалски поети, издавани билингва (за тези издания и това издателство също имам какво още да кажа…).

Остава ми да си събера багажа, който този път ще по-голям- така де, научих се да пътувам с малко багаж, по мъжкиму, но това, все пак да си призная, не е чак толкова интересно; за това този път ще се поотпусна 🙂

И чай с ром, разбира се.