Cracovie

връщам се там по улиците където олафур арналдс звучеше в стаята ми докато си мислех какво правя там вътре и защо не съм някъде из коридорите на това общежитие а съм се забил в компютъра си докато по-късно не се освободих от него и не го сметнах за част от интериора за да се гмурна по-надълбоко в текстовете и с речника-си-най-добър-приятел да намеря убежище от това че дори другаде пак постъпих като себе си макар чe в това няма нещо чак толкова зло колкото сам си внушавам а и тези снимки боже мой тези снимки как ме връщат в малките улички между площада и замъка и сякаш съм вече там и виждам как ботушите ми газят през локвите в хлътналите павета и студът който реже така желаният студ студ който харесвах обичам може би все още така се нуждаех от него образите които по-често ги нямаше около мен и тях ги виждам висла висла колко съм се бил към теб привързал колко много колко много ти ли най-много ми липсваш не мога да повярвам може би понеже знам че когато се върна само ти ще приличаш на себе си най-много и ще си се най-малко променила от онова което е останало в мислите ми два пъти човек не може да влезе в една и съща река жалко жалко или не какво от това като има снимки които само възвръщат онзи аромат от музика който усещаш когато се сетиш или уловиш нещо от някакъв период вече добре отдалечен от сегато