Празнично

Преде очите ми са началната и крайна сцена от Love Actually, където хора се посрещат и прегръщат на едно летище. Напомниха ми я съобщенията, които получих днес, по-скоро дори само едно от тях, но все едно, по случай Рождество Христово. Бях си наумил още предишната нощ, една от поредните в последните дни, в които просто не мога да заспя, че ще използвам колкото мога възможностите, които мобилният ми оператор ми предоставя, за да поздравя близки и далечни хора за светлия празник. Всъщност, оказа се, че поздравих едва петнадесетина човека. Но по-интересното беше, а и винаги [ми] е, кой и какво отговаря. Кога отговаря. Дали ще отговори.
Усетих празника. Макар и за много малко. Светлото събитие, което може да събере хора, дори и много отдалечени и раздалечени, повече от времето, отколкото в пространсвото.

Тази година един от преподавателите ми, споделяйки мислите си в значително неформален предпразничен час, ми даде нова плоскот в която да гледам на това иначе позаспряло сякаш от няколко години време – „Знаете, дори не толкова до;ашният уют, колкото домашната инерция; от която все пак имаме нужда в някакъв момент…“

{„Amor e inspiração e o que te desejo.“ ἀμήν}

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s