Най-хубавото на дългия ден, изпълнен с успешно свършени задачи, срещи с хора, езици, книги, слънце и полезна работа по проекти, не е дори дълбокият и ободряващ сън вечерта, а следващият ден. Да, именно той, когато предпочитам да си остана вкъщи; когато мога да се събудя отпочинал, без да успя. Когато имам желание да свърша всички онези иначе скучни за мен домашни неща, за които едва ли ще отделя доброволно време в други случаи – да изгладя, да си направя закуска, да гледам сутрешен блок по телевизията (sic!), да не бързам. Да се насладя на предиобеда и всъщност да си почина без да се налага да не правя нищо (т.е. да си почина, докато правя много неща), което намирам за безценно.
Муз. оформление – Авишай Коен и квинтетът му.