Любимият ми септември набира скорост, есента вече си е направо тук, а на мен ми се пише като стой, та гледай. Почти като всяка година.
В месеци като този, когато имам много време да правя любимите си неща и да работя (предимно върху себе си), вниманието ми по правило се насочва особено към социалните мрежи. Сякаш най-вече в такива периоди съм правил повечето си виртуални места.
И така, преди няколко седмици сънувах, че си правя tumblr. Събудих се с готовата концепция като какво да има вътре, как да изглежда и т.н. Но не си направих. Вчера, обаче се регистрирах в pinterest. Спомням си, че Серж ми беше разправял за първото (май). Като цяло идеята не е лоша. Платформите позволяват бързото споделяне на изображения и текстове, което изисква значително по-малко усилия и време отколкото „стандартните“ блогове.
Но накъде бия? Натам, че се страхувам. Може би вече съм наслушал достатъчно изказвания и съм изчел доста материали за фрагментизацията на съвременната култура, за нейната визуалност и тем подобни. От какво се страхувам? Ето то какво :
- от разпадане и накъсване на начина ми на изразяване и разсъждаване, които и без това не блестят с особена хомогенност в по-големи обеми. You know, you become what you put your eyes on.
- от акцентът върху визуалното. Да, съвременността става все по-видима и по-осмисляема, трансмитируема именно като видима. Тук не мога да преценя дали се страхувам от яхване на масовия поток или от нещо друго.
- от повишаване на консумативното мислене. Ако аз съм визуален артист и имам какво да споделям – да, но аз определено не съм (на този етап). Т.е., това, което трябва да правя, е да трансферирам нещата на други хора, което не е зле само по себе си. Проблемът е, че това едва ли ще ме мотивира аз да се хвана и да направя нещо, а ми се ще именно върху това да работя.
Отделно от това се чувствам до определена степен уморен от виртуалните ми аз-ове. Изискват доста поддръжка и време, а вече съм доста наясно, че като почне академичната година, вниманието ми ще се отклони в съвсем друга насока. Непостоянността на творческия поток ми е известна и почти клоняща към спорадичност, поне досега.
Освен умората от виртуалното пространство и по-точно от проектирането ми там има и още нещо. Не усещам нужда да влизам този нов поток на визуалните дневници (сега ми хрумва да ги нарека така). So, I’ll keep staying aside.
А може би го гледаш от грешната страна. „Новите“ социални мрежи не изникват, за да разкъсат старите и да ги лишат от съдържание. Напротив. Това, че една платформа се развива значи, че същестува търсене за този тип съдържание.
Twitter не направи блоговете по-скучни. Направи ги по-конкретни, по-стойностни. Защото онзи виц, или шегичка която ти е хрумнала, нямаше място между постовете със съдържание, за което си се трудил. Направи блогването малко по-качествено дори, макар и все по-спорадично.
Това което изглежда, не съзнаваш, е че може би tumblr не е правилния медиум за теб. Навярно не го познаваш достатъчно добре. Препоръчвам ти да се опиташ да го опознаеш, преди да си намериш мястото в него. Намери си няколко интересни или просто забавни tumblr-a и пробвай да ги следиш една седмица. (навярно най-лесно да потърсиш best tumblrs of 20xx).
А можеш също така да хвърлиш едно око на medium.com и техните „top posts of last month“. Все по-често се оказвам там, когато търся нещо за четене.
Успех.
Много благодаря за предложенията! Ако не се впусна в куп неща тези дни, може би ще отделя време и ще пробвам съвета ти.
А иначе, не знам защо си останал с впечатлението, че мисля „новите“ мрежи за застъпници/убийци на старите. Минах(ме) този период, точно (както казваш) като се напоявяваха туитър и фб. Споделям мнението ти, че именно тяхната поява се оказа решетката, която обра „шлаката“ от блоговете (много грубо казано, за което се извинявам).
В момента, обаче, българската блог сфера ми се струва още по-опустяла. Или поне без реални вътрешни препратки, коментари и тн. Или се лъжа?