Неочаквано, но се усетих, че вместо да си търся нови места за писане (по повод на задаващия се нов, последен, семестър и нов, но не последен, език), мога да пресъздам старите. И останах доволен. От огромната А4 тетрадка, в която писах по всичко, извадих листите съд записките, които няма да ми трябват през идващите месеци (и живот?). Същевременно групирах празните листи и така се създаде достатъчен обем за идващия албански.
След това хванах малкото подобие на гореспоменатата тетрадка, в която си писах уроците от миналата година. Там премоделирането беше по-изосновно (вж. картинката). Резултатът: събраните разработени уроци за трите випуска останаха отделени както помежду си (със зелените листи, оригинално делящи на теми тетрадката), така и от другите два корпуса – този на random събраните записки, бележки, организационни неща, езици, упражнения и тем подобни, и неизписаните листи, които се оказаха повече от половината обем на пособието.
А навън е топло и пролетно, комшиите (днес) не разширяват апартамента си до Алфа-Кентавър, междувоенната българска литература е поносима, Ben Howard се оказа много подходящ за днес, não penso em merdas и се чувствам с една идея по-готов за новата половина от акад. година.