Sniẽgo (ir̃ žiemõs) jausmaĩ

„Єдине, що їй близьке й стерпне – це сніг, і вона одна з небагатьох знавців усіх тих кількадесят різновидів замерзлої води, котрі має знати кожен ескімос.“


{На български по-долу}


“Do you know what the foundation of mathematics is?“ I ask. „The foundation of mathematics is numbers. If anyone asked me what makes me truly happy, I would say: numbers. Snow and ice and numbers. And do you know why?“ He splits the claws with a nutcracker and pulls out the meat with curved tweezers. „Because the number system is like human life. First you have the natural numbers. The ones that are whole and positive. The numbers of a small child. But human consciousness expands. The child discovers a sense of longing, and do you know what the mathematical expression is for longing?“ He adds cream and several drops of orange juice to the soup. „The negative numbers. The formalization of the feeling that you are missing something. And human consciousness expands and grows even more, and the child discovers the in between spaces. Between stones, between pieces of moss on the stones, between people. And between numbers. And do you know what that leads to? It leads to fractions. Whole numbers plus fractions produce rational numbers. And human consciousness doesn’t stop there. It wants to go beyond reason. It adds an operation as absurd as the extraction of roots. And produces irrational numbers.“ He warms French bread in the oven and fills the pepper mill. „It’s a form of madness.’ Because the irrational numbers are infinite. They can’t be written down. They force human consciousness out beyond the limits. And by adding irrational numbers to rational numbers, you get real numbers. […]It doesn’t stop. It never stops. Because now, on the spot, we expand the real numbers with imaginary square roots of negative numbers. These are numbers we can’t picture, numbers that normal human consciousness cannot comprehend. And when we add the imaginary numbers to the real numbers, we have the complex number system. The first number system in which it’s possible to explain satisfactorily the crystal formation of ice. It’s like a vast, open landscape. The horizons. You head toward them and they keep receding.”

I never was quite into the winter things. I didn’t like winter sports and  I had those head-stuck memories of wet and cold feet and of grey-brow wilderness – things that could not  inspire me in any way.

Until some years ago. Actually, just when I left my country for a longer period to go in Poland on Erasmus. Then I recognized the winter as something very dear, as something which has left enormous and numerous traces in me. I remembered that when I was a child I used to go with my father fishing. Well, he was fishing, basically, while I was wandering about around the place. In my home town the snow can’t hold on for more than a few days. I was 15 when I experienced a real snow-drifting. Due to this lack of snow, the winter in this town and the places around it is not white, but brown, with the colour of dirt and earth; all kinds of brown – the one of the empty branches of the bushes and the trees, the one of the mud and the one of the water, mixed with the grayness of the sky.

For about two months, in the beginning of my Erasmus study, I was living with the coldness and the chilling wind. And they were the most welcome companions of mine during the walks along Wisla. They were enough to bring down the fires which I carried inside and to calm down the flaming hurricanes of questions, whenever I open my coat and let them in.

It was in this time I found Ólafur Arnalds and Sigur Rós. Extensively. It was then when I did my first attempts in Icelandic (first the modern one, then the old one, then I resigned from the idea; some weeks later Eyjafjallajokull in Iceland exploded).

So, I was so excited to start the book of the Danish author Peter Høeg Smilla’s Sense for Snow“ (the UK translations goes like „Miss Smilla’s Sentiment for Snow„). I was even more inspired by the impressions about another book of this author which I read at Pages From Europe. Funnily enough, I started reading when I went with my father again fishing, just to spend half a day outside of home. And I was amazed. I was caught by the visions of Greenland, where the action was taking place, by the metaphysical presence of ice and snow, by the whole story which was narrated with a smooth blurry sense of autumn fog, wet streets and northern wilderness. All of which I feel quite much inclined to. Moreover, I read the other versions of the title in the editions in other countries: Smilla in the labyrinth of snow (Poland), Smilla and the mysteries of the snow“ (Portugal), Smilla and the love of/for snow (France), Miss Smilla reads the snow“ (Greece), Miss Smilla and her special perception of snow(Spain), and up to my progress with the book, they all fitted very well, or at least with the way I was reading it. Unfortunately, my fascination didn’t last long as the story turned into a thriller-mystery-like-detective-crimi, thus loosing its initial charms and magic. From time to time though, there were nice passages, mostly when Høeg was stepping out into short philosophical excursus(es). The last few chapters of the book took me again, I can’t say exactly how or why and whether that was not because of the special reading mood I had fallen into, when I can read basically anything. [the morning after the night I was reading them, I woke up with this song in my mind]

But, still, I will remember the wonder of first 30-or-so pages and the experience they have brought me through.

P.S. I found a text in Ukrainian, quite by chance, about the book and the author. It was nice to get some background, being almost at the end of the book.

P.S. 2. The first snow has fallen in Bulgaria, causing serious problems in the republican transport ways. In Burgas and southern from it there is an emergency situation due to the extensive rainfalls. Again.


„Ако някой ме попита какво ме прави истински щастлива, ще отговоря: числата. Снегът, ледът и числата.
… системата на числата е като човешкият живот. Първо са естествените числа. Те са цели положителни. Числата на малките деца. Но човешкото съзнание се разширява. Детето открива тъгата, а знаеш ли какъв е математическият израз на тъгата?
Отрицателните числа. Усещането за нещо липсващо. Съзнанието се разширява безспирно и расте и детето открива празнините. Между камъните, между мъха по камъните, между хората. И между числата. И знаеш ли накъде води това?Към дробите. Целите числа плюс дробите дават рационалните числа. Но съзнанието не спира дотук. То иска да стигне отвъд здравия разум. Прибягва до толкова абсурдното действие като извличане на корен.
И получава ирационалните числа…
…Това е вид лудост. Защото ирационалните числа са безкрайни. Не може да се изпишат като отношение на цели числа. Те принуждават съзнанието да се стреми към безграничното. А прибавиш ли ирационалните числа към рационалните, получаваш реалните числа. И няма край. Няма никакви граници. Защото на сцената излиза разширяването на реалните числа с имагинерните, квадратните корени на отрицателните числа. Числа,които не можем да си представим, числа, които нормалното съзнание не може да обхване. А щом прибавим имагинерните числа към реалните, получаваме комплексните числа. Това е цифровата система, която прави възможно пълното изследване на формирането на ледените кристали. И е като огромна открита територия. Хоризонтите. Човек върви към тях, а те непрекъснато се отдалечават.“

Никога не съм бил голям почитатели на зимата. Не харесвах зимни спортове, а в главата ми се бяха набили спомени за мокри и студени стъпала, за кафява сивота и пустош- все неща, което трудно могат да ме впечатлят.

До преди няколко години. Всъщност, точно когато напуснах страната си за по-дълъг период, за да отида на Еразъм в Полша. Тогава рапознах зимата като нещо много скъпо, което е оставило огромни и многобройни следи в мен. Спомянм си, че когато бях малък, ходех често за риба с баща ми. По-точно той ходеше, докато аз скитосвах наоколо. В родния ми град снегът не се задържа повече от няколко дни. Бях на 15, когато перживях истински преспи и много сняг за около месец. Поради липсата на сняг зимите бяха не бели, а кафеви, с цвят на мръсна пръст и земя; с всякакви видове кафяво – такова от пустите клони на дърветата, друго от калта, все смесени със сивотата на небето.

За около два месеца в началото на моя Еразъм живях със студа и смразяващия вятър. Те бяха най-добредошлата компания за разходките край Висла. Бяха достатъчни да погасят огньовете, с които бях пристигнал, и да успокоят горящите урагани от въпроси, веднага щом отворях палтото си и ги пуснех вътре.

По това време открих Олафур (или Оўлафюр) Арналдс и Сиг(ь)ур Ро(у)с. И то екстензивно. Тогава направих първите си опити с исландския (най-напред със съвременния, после със стария и накрая с никой от тях; няколко седмици след това изригна Ейяфятлайокутл).

И така, бях много развълнуван да започна книгата на датския писател Петер Хьог „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг„. Още повече бях нахъсан от впечатленията, които четох за друга негова книга в Pages From Europe. Забавното е, че започнах четено, когато бях отишъл с баща ми за риба, просто за да прекарам един предиобед извън къщи. И бях очарован. Хванаха ме образите от Гренландия, където се развива действието, метафизичното присъствие на снега и леда, начинът на разказване с леко замъгленото усещане на есенна мъгла, мокри улици и северна пустош. Все неща, които усещам като много близки. Освен това, бях прочел и другите версии на заглавието, в различните преводни издания: „Смила в лабиринта на снега“ (Полша), „Смила и мистериите на снега“ (Португалия), „Смила и любовта към снега“ (Франция), „Г-ца Смила чете снега“ (Гърция), „Г-ца смила и нейното възприятие за снега“ (Испания), и до там, докъдето бях чел, те всички пасваха идеално, поне на начина, по пойкто аз четях книгата. За съжаление, този възторг не остана за дълго; историята продължи с доста действие, в рода на трилърите, мистериите, детективните романи и криминалките, като по този начин се изгуби вълшебната атмосфера от началото. От време на време, все пак, имаше добри пасажи, най-вече когато Хьог излизаше в кратки философски екскурси. Последните няколко глави на книгата ме хванаха силно отново, не мога да кажа точно защо и как и дали това не се дължеше на особеното настриение за четен, в което бях попаднал, и в което, сякаш, мога да чета всичко. [на сутринта след вечерното четене на тези последни глави се събудих с тази песен, циркулираща в съзнанието ми]

Все пак, ще запомня прелестните тридесетина-или-повече страници в началото и преживяването, което те ми поднесоха.

П.С. Намерих, съвсем случайно, текст на украински за книгата и автора. Беше интересно да получа някаква предистория и основа почти на края на книгата.
П.С.2. Първият сняг в  България е вече паднал и е причинил сериозни проблеми в републиканската пътна мрежа. Бургас и местата на юг от него да в бедствено положение заради падналите дъждове. Отново.

Back to Top