Herr Ærens fornemmelse for bøker

Po polsku | На български

This evening I was doing something quite dumb. After I’d searched for some (e)books [Steinbeck’s ‘The Grapes of Wrath’, Witkiewicz‘s Pożegnanie Jesieni (= Farewell to Autumnand Allende’s The house of Spirits /in Polish- Dom duchów/], I tried to find them in Goodreads and to add them to my to-read list. And here appeared the problem. I spent probably about an hour [overall] searching for the right editions, mainly looking at the number of pages plus various online bookstores and sites for downloading, with no result at all.

Now, after this senseless occupation, I decided to continue the painful finishing of Smilla’s Sense for Snow [100 more pages, oh God!] and after a short chapter some general thoughts and memories came to my mind. <I wrote here after I’ve finished the book.>

I am more and more aware how different are the book policies and traditions about the outlook of an edition in the different cultures. I mean, the very outline of the text, the width of the margins, the preferable fonts… I some how understood in while checking the different modes of my Nook this summer. I remember that this same visual side of the books made me impression in Massolit [the head picture of the post is from there and I’ve spoken about the place here] where I was probably for a first time  immersed so much into English-language editions. They even smell differently, if you understand me right. The same feeling of discrepancy crawls out of the Polish and German books, too.

And here’s the whole magic. I want, I wish to myself that one day I would be able to read literature not only in English and Polish, but in other languages as well, so that I may touch their way of presenting the text into a material carrier. To touch and sense their ways of materializing the words. So that I would experience the curls and the edges of the font, the sharpness and soother of the diacritics, the emptiness of the margins… Because reading is experiencing even those things.

I know it may sound incoherent to speak about the features of a paper-book in a post started with a story about downloading ebooks, but, oh well, life has many more greater incompatibilities existing side by side, so you’ll forgive me. Besides, one probably values something only after comparing it with its „opposition“, not necessarily after loosing it as the saying goes.

*

Dzisiaj wieczorem robiłem coś bardzo głupiego. Zanim szukałem kilka (e)książek, spróbowałem je znaleźć w goodreads’ie, żebym je dodał do listu to-read. Właśnie wtedy się pojawił problem. Spędziłem prawdopodobnie godzinę szukając odpowiednie wydania, głównie patrząc na ilość stron oraz oglądając się w różnych księgarniach internetowych, bez żadnego skutku.

Po tej bezsensownej pracy postanowiłem iść dalej z boleźniem doczytaniem książki Smilla w Labirintach Sniegu (Boże, jeszcze 100 stron!) i po przeczytaniu krociutkiego rozdziału, przyszły mi do głowy niektóre myśle i wspomnienia. <Po ukończeniu książki, pisałem tutaj.>

Coraz więcej daję sobie sprawę o różności polityk i tradycyj dotyczących książek (i przeważniej ich wyglądu) w różnych kulturach. Mam na myśli, typ czcionki, rozmiar marginesów, położenie tekstu na stronie… Jakoś to zauważyłem próbując różne modeli tych parametrów na moim Nook’u w tym lecie. Pamiętam, że ta strona bardzo wizualna zrobiła mi wielke wrażenie, gdy w Massolicie [skąd i tytułowy obrazek tej publikacji i o którym mówiłem tutaj] po taz pierwszy znalazłem się wśród tak wielu anglojęzycznych wydań. Pozwolę sobie powiedzieć, że ony nawet panchną inaczej. To same poczucie różności nadchodzi również z książek Polskich i Niemieckich.

I właśnie na tym polega cała magia. Chcę, życzę sobie, żebym mógł pewnego dnia czytać literaturę też w innych językach niż Angielski i Polski i w tym sposobie poczuć ich sposób przedstawienia tekstu w materiałnym nosicielu. Dotknąć się do ich sposobu ‘wcielenia’ słów. Przeżyć formy i ostrza czcionki, miękkość i ostość znaków diakrytycznych, próżnię marginesów… Bo przecież czytanie to przyżycie nawet tych cech.

Rozumiem, że można brzmieć jakoś nekonsekwentnie mówić o cechach książek papierowych w poście, który rozpoczęto z historią o ściąganiem ebook’ów, ale, cóż, życie zawiera o wiele więcej rzecz, które na pierwszy rzut oka są nie do połączenia, także, wybaczycie mi 🙂 Oprócz tego, prawdopodobnie coś się lepiej docenia po porównaniu go z jego przeciwieństwiem; a nie jak, jak mówią, po straceniu go.

*

Тази вечер правих нещо доста глупаво. След като търсех някои (елетронни) книжки [Стайнбек „Гроздовете на гнева„/англ./, Виткевич Сбогуване с есента„/пол./ и „Къщата на духовете“ на Алиенде /пак на пол./], се опитах да ги намеря в Goodreads и да ги добавя към to-read списъка. Тук изскочи проблемът. Прекарах сигурно почти час (общо) да търся точните издания във всевъзможни онлайн книжарници и сайтове за сваляне, основно като сравнявах броя на страниците – никакъв резултат.

И тъй, след това безсмислено занимание, реших да продължа добутването на „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг“ (още 100 страници, Господи!) и след една кратка глава през съзнанието ми се завъртяха някои по-общи мисли и спомени. <Като приключих книгата, писах тук.>

Все повече и повече осъзнавам колко разрични са политиките и традициите за книгоиздаване в различните култури. Имам предвид, самото разположение на текста, широчината на страничните полета, предпочитаните шрифтове… Дадох си сметка за това, сякаш, това лято, докато пробвах различните настройки за визуализация на текст на Nook-а ми. Спомням си, че това ми направи впечатление /сега го осъзнавам, обаче/ в Масолит (откъдето е заглавната картинка на поста за който говорих тук), където за първи път се случи да съм потънал сред англоезични издания. Дори миризмата им е различна, ако ме разбирате правилно. Същото усещане за различност пропълзява и от полските и немски книги.

И именно в това се крие цялата магия. Искам, пожелавам си един ден да мога да чета литература не само на английски и полски, но и на други езици, за да мога да се докосна до техния начин за презентиране на текста в материален носител. Да докосна и усетя техния начин за материализиране на думите. Да мога да преживея заврънтулките и ръбовете на шрифта, остротата и мекостта на диакричните знаци, пустотата на страничните полета… Понеже четенето е преживяване дори и на тези неща.

Знам, че звучи доста несъвместимо да говоря за характеристики на традиционните книги в пост, който съм започнал с история за електронни издания и теглене от мрежата, но… в живота и по-несъвместими неща си съществуват едно до друго, така че ми е простено. Овен това, едно нещо може да се оцени, сякаш, най-добре като се сравни с противополжността му, а не, както се казва, след като се загуби. Поне не задължително.

Реклами

4 мнения за “Herr Ærens fornemmelse for bøker

    1. I really try to if I’ve managed to get beyond the middle of the book. I’m afraid that without this inner restriction of my, I would start wander about various books without ever finishing any :}
      As far as I remember, in the last few years I totally quit only Knut Hamsun’s „Hunger“ and Eco’s „Foucault’s Pendulum“.

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s