Schallaburg Schloss and The First World War

‘History does not repeat itself, but does rhyme’ ~ Margaret McMillan
‘Историята не се повтаря, но определено се римува.’ ~ Маргарет Мак Милан

На български

IMG_20141018_115142Schallaburg is a Renaissance castle built 900 years ago as a defense stronghold [more here]. Its restoration has been completed in the mid 1970-ies and since then the castle has been one of the major cultural centres of Austria hosting variously themed exhibitions.

This year’s one is dedicated to the First World War and the 100th anniversary of its outbreak  – “JUBEL & ELEND. Leben mit dem Großen Krieg 1914-1918”, i.e “JUBILATION & MISERY. Life with the Great War 1914-1918” (frankly said, until now, that’s probably the only event I’ve heard of commemorating this date) [more here].

I took part in a trip to the castle, organised for the international scholarship holders and I didn’t pay so much attention to what exactly we were about to see there. To tell the truth, I was not at all fascinated by the idea at the beginning, when I realized what the exhibition was going to be about. I mean, there’re certain topics which have been so much utilized and presented in various genres and arts, that even hearing their names makes me feel uneasiness under my skin and desire to shiver down the unpleasant feeling off my bones (such as: the communist regime in Bulgaria, the Second World War, the Second World War and the Jews, the Second World War, the Jews and Poland…). I do understand the heavy mark which these events or historical periods have left over the common memory of the nations and their societies and, yes, expressing your trauma is truly a part of the process of overcoming it, but… repeating it over and over again is not a progress further. At all. (It’s somehow similar to the fact that boasting off with certain freedom of yours actually testifies that you are not free.)

This exhibition, though, turned out to be in some very specific, very own way catching, intriguing. Several points from the presentation of our guide made me huge impression. There were also, in each of the 24 halls, little leaflets with short information, portraits, quotes and poems referring to the exposed materials. I collected them all [probably like part of the total immersion in the language I am trying] and decided to really read them. I share some points which really moved me in one way or another, based on the information I’ve got from those leaflets.

  • In the beginning of the war, no one was thinking that it was going to last for so long. Uncountable number of young people consciously and euphorically joined the war. People from Austria sent their sons to the battle field(s) with celebrations and everything, like they were going to a great place. Kurt Tucholsky wrote in “Der Geist von 1914″ (‘The Spirit of 1914’, 1924) that ”I believed, that I had been invited to a shooting competition […] ringing bells, festoons, free beer, yoohoo’s and hurray’s – my homeland was a big fairground, and, as for the war, it didn’t have the slightest idea.’ War is when the others are dying.
  • Every second man, who met his end in the war, hadn’t reached the age of 30.
  • The common euphory for the start of the war reflected in the daily press where until 1916 around 50.000 lyric works appeared   in German newspapers and magazines.
  • One of the losungs in Britain, where men had choice to join or not the army. It was addressing their wives, showing a woman saying something like “I won’t keep my man at home for myself” (i.e. not letting him to go in the war). The whole attitude somehow was excluding the idea that men could also have their own opinion about the question.
  • This was the most well documented event in the human history with thousands preserved personal observations, written memories, diaries, post cards etc.
  • At the beginning of the war, the general hope was that it would bring a new and better order as well as that it would bring modernization in the society. Each land involved hoped for a quick and positive solution for itself which would bring to it better conditions of life and political and economical positions.

    Florence Farmborough
    Florence Farmborough (1887-1978)
  • Florence Farmborough (born in 1887 in England) worked in Russia as a gouvernante and home-teacher; when the war broke out, she went as a nurse on the front in Galicia and Romania. She wrote in her diary: “But the ones [i.e. wounded and cured in the hospital tents] we lost were numerous. Some didn’t have any visible external wound; their pain had affected their spirit and soul; we couldn’t help at all against that.” (6 July 1916)
  • During the war, the post played a leading role in supporting the touch between the soldiers and their families. 29 billions letters and post cards were transported only by the German fieldpost during the First World War. The connection with their families was very important because it allowed the soldiers to think about the world outside of the battle field, even though they new that the correspondence was controlled and might be censored.

The World War I is probably one of the most important events in the history of the 20th century. Somebody has said that, actually, the previous century, and I am tempted to say ‘cultural era’, had ended not earlier than the outbreak of the war. Some speak about the suffocating final years of the over-prolonged 19th century but I am always more prone to focus on the sudden break with the past. La belle époque of the nobels (with or without quotation marks, up to you) is over and the newborn century belongs/-ed to the people. On 7. December 1917 the USA declared war to Autria-Hungary.

IMG_20141105_090730
“And so, I’m doing quite well”. “И тъй, карам я доста добре”.

Шалабург е ренесансов замък, построен първоначално като отбранителна крепост преди 900 години [виж повече тук]. Реставрацията му приключва през 70-те години на 20 век и от тогава насам той е едно от ключовите културни места на картата на Австрия, приютяващ ежегодно изложби на най-различна тематика.

Темата на тазгодишната експозиция е посветена на 100-годишнината от избухването на Първата световна война – “JUBEL & ELEND. Leben mit dem Großen Krieg 1914-1918”, т.е. “РАДОСТ И НЕЩАСТИЕ. Живот с Голямата Война 1914-1918” [повече тук]. Честно казано, това е едно от малките събития, за които съм чувал тази година, посветени на годишнината…

Участвах в едно пътуване до замъка, организирано за международните стипндианти, без да обърна първоначално внимание на темата на изложбата. Честно казано, изобщо не бях впечатлен от идеята, като разбрах за какво ставаше въпрос. Някои теми са вече толкова преексплоатирани от литературата и визуалните изкуства, че самото им споменаване ми донася напрежение под кожата и желание да изтърся от костите си някакво неприятно усещане (такива например са: комунистическият режим в България; Втората световна война; Втората световна война и евреите; Втората световна война, евреите и Полша…). Много добре разбирам белега, който тези събития или исторически периоди са оставили в общата памет на отделните народи и общества, и, да, изразяването на дадена травма е част от процеса на преодоляването й, но… нейното повтаряне отново и отново не е отиване напред. Изобщо. (Подобно на това, че парадирането с дадена твоя свобода всъщност свидетелства, че не си свободен).

Тази изложба обаче се оказа по някакъв много свой и специалне начин доста интересна и интригуваща. Няколко момента от представянето на гида ни ми направиха доста голямо впечатление.Във всяка от 24те зали на изложбата имаше малко листовки с информация, портрети и цитати от литературни произведения или дневници, препращащи към представените материали. Събрах ги всичките [може би като част от идеята ми за тотално потапяне в езика] и реших наистина да ги прочета. По-долу споделям някои неща, които ме докоснаха по един или друг начин, основавайки се на информацията от тези листовки.

  • В начолото на войната никой не е мислел, че тя ще се проточи толкова дълго. Неизброимо множество от младежи и мъже са се включили съвсем съзнателно и еуфорично. Австрийците са изпращали децата си с тържества и веселие, все едно отиват на някакво прекрасно място. Курт Туховски пише в книгата си “Духът на 1914“: “Вярвах, че съм поканен на състезание по стрелба … с камбани, тържества, безплатна бира, “юху” и “ура”, родната ми земя беше един голям панаир, а колкото за война- за нея си няма никаква предства.” Война е, когато други умират.”
  • Всеки втори от загиналите във войната е мъж по-млад от 30 год.
  • Общата еуфория от началото на войната намра отражението си и в пресата – до началото на 1916 в немски вестници и списания се появяват дневно около 50.000 лирически произведения.
  • Един от лозунгите във Великобритания, където мъжете са можели да избират дали да се
    IMG_20141128_230543[1]
    Дадистичната антивоенна творба “Смъртен танц” на Хуго Бал се появява през 1916 в неутрална Швейцария. The anti-war work of Hugo Ball ‘Death dance’ appears in 1916 in the neutral Swiss as part of the dadaism.
    включат във войната или не. Адресираше съпругите и показваше жена, която казва нещо от рода на “Аз няма да си държа мъжа за себе си” (т.е. няма да не го пускам  да отиде на бойното поле). Някак си цялото нещо изключваше възможността мъжа да има мнение по въпроса.
  • Това е най-добре докумнетираното събитие в човешката история с хиляди запазени сведения от първа ръка – кореспонденция, дневници, впечатления, пощенски картички.
  • В началото на войната широко разпространената надежда и била, че с нея ще се наложи нов по-добър ред и че общесвото ще се модернизира. Всяка от участващите страни е очаквала бързо положително разрешение на собствените си проблеми, което да донесе стабилни политически и икономически позиции, както и по-добри условия за живот.
  • Флорънс Фламбъроу (родена през 1887 г. в Англия) е работела в Русия като гувернантка и домашна учителка. Когато избухва войната, тя отива на фронтовете в Галиция и Румъния като мед. сестра. В дневника си пише: “Но онези [които са били ранени и после лекувани в мед. палатки], които загубихме, са изключително много. Някои нямаха видими външни рани; болкта им беше засегнала духа и душата им; срещу това не можехме да направим абсолютно нищо.” (6 юли 1916).
  • По време на войната водеща роля в подържането на комуникацията между войниците и техните семейства е изиграла пощата. 29 милиарда картички и писма са пренесени само от немската полева поща по време на Първата световна война. Връзката със семейството е било от особена важноста за войниците, понеже им е позволявала да мислят за живота извън бойното поле, въпреки ясното съзнание, че кореспонденцията се контролира и подлежи на цензура.

Първата световна война е сигурно едно от най-важните събития в историята на 20-ти век. Някой беше казал, че всъщност предишният век, изкушавам се да кажа и “културна епоха”, не свършва пред войната да избухне. Чувал съм мнения и за задушаващите последни години на прекалено дълго продължилия 19-ти век, но лично аз съм доста по-склонен да се фокусирам на рязкото скъсване с миналото. Бел епок на благородния елит (със или без кавички, както си избереш) приключва и новороденото столетие принадлежи на хората, на “народа”. На 7 декември 1917 САЩ обявява война на Австро-Унгария.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s