I will come to your river
wash my soul
As I said somewhere, I’ve never been too attached to the sea, despite my being born there. On the other hand, it seems that my often going-outs with my father ‘fishing’ have made me very keen on rivers.
For a long time I didn’t explore this part of the city. I only went once or twice along the Danube and more often to the Danube Canal, but they were not what I was searching for. Through Cracow and Prague I got used to walking along the river a lot and I was sure I would find such place here, too.
And I finally did. On the day of St. Nicola(u)s, the saint protecting sea-men and travelers.
The stroll itself was very nice and calming. One of those moments when you plug your headphones out. Breath the humid air, enjoy the lack of wind and disperse in the falling evening.
*
Както веднъж споменах някъде, никога не съм бил толкова привързан към морето, въпреки родното ми място. От друга страна изглежда, че ходенията за риба с баща ми са ме превърнали в дълбок почитател на реките.
Дълго време не бях изследвал тази част на града. Веднъж или два пъти само бях ходил на (и над) новия ръкав на Дунава. По-често посещавах т.нар. „канал“, но всичко това не беше онова, което търсех. Покрай Краков и Прага свикнах да се разхождам много край Река(та) и бях сигурен, че ще намеря нещо такова и тук.
И го намерих. В деня на св. Никола, светецът покровителсстващ моряците и пътниците.
Разходката сама по себе си беше приятна и спокойна. Един от онези моменти, в които си изкарваш слушалките от ушите. Дишаш влажния студен въздух, наслаждаваш се на безветрието и се радтваряш в настъпващата вечер.