Начетох се и се наслушах на коментари колко изтъркано и обезсмислено е празнуването на Рождество Христово, колко им е втръснало на хората от едни и същи песни всяка година, колко е комерсиализирано и консумизирано всичко и т.н.
Ето защо реших да представя един албум, от 5 /пет/ части, който поставя един нов прочит на традиционната коледна музика, характерна за западните общества (понеже на изток нещата стоят по малко по-друг начин). В този ред на мисли, ще използвам случая и да поприказвам за автора, който ми е доста любим.
You came to take us
All things go, all things go
To recreate us
All things grow, all things grow
We had our mindset
All things know, all things know
You had to find it
All things go, all things go
Срещнах се със Суфян Стивънс преди 5 години, точно преди да се отвари новата славистична страница от академичния си живот. Препоръча ми го Ю. /тази песен/, на която и за което съм страшно благодарен. Мисля, че това беше водещият саундтрак на безсънната и сърцебиеща вечер преди първия ден от новата акад. година. Минаха няколко години, през които това беше единственото, което слушах от доста богатото му творчество. Суфян е мултиинструменталист, стилът му е силно отличителен и запомнящ се. Живите му изпълнения, за сега, сякаш не толкова. Определян е като част от съживяването на западната фолк-музика (да не се свързва с балканските конотации) чрез инди-поп теченията или, казано иначе, говорим за независимия музикален поток на алтернативните банди и изпълнители, зад които не стоят маркетингови кампании, пиар стратегии и мастити компании.
Харесват ми заигравките му с различни религиозни теми в текстовете, въпреки че той самият твърди, че няма за цел да прави музика, която да носи определи послания. Някои елементи от историята му също са интересни. Израстнал в семество, свъзано с някаква духовна секта, той самият се определя като християнин. Името му, май той самият е казал това, му било дадено от местния лидер на тази секта. То самото е с персийски произход и представлява множественото число на суфи (вж. суфизъм в уики). Звучи доста омотано и омешано, но всъщност е доста интересно, а може би и обяснява някои специфични черти от звука, поетиката и стила на Суфян.
От Ласт.фм научаваме (освен писаното по-горе), че всъщност албумът, за който стана въпрос в началото на поста, представлява 5 ЕП-та /разширени сингли, нещо като мини-албуми, вж. в уики/, които Суфян е подарявал на приятели и близки в периодо 2001-2006. Не открих много информация за албума Silver & Gold от 2012, който може би предствалява разширена версия на този от 2006. [и двата ги има в Спотифай, така че do enjoy!]
Какво е специалното тук? Първо, няма го комерсиалното звучение, от което на човек наистина може да му се отще и от Коледа и от всичко. Второ, песничките са пропити със стила на Суфян, т.е. банджо, акустика + електронни изблици, стилистика на „ранните-пред-комерсиални Щати“, камбанки, цигулки и други инструменти, които нямам представа как да назова. Напомня ми на усещането от книги като „Малка къща в гората“ и „Малка къща в прерията„от Л. И. Уайлдър, които четох много отдавна. Всъщност, мисля, че това усещане е единственото нещо, което ме привлича към щатите и което носи нещо топло и необятно. Уютната атмосфера в албума се допълва от включванията на формален хор от гласове, които напомнят на обикновени хора, събрани заедно около маса, или в едно помещение, които просто са заедно във вечерта на празника. Настроението е леко меланхолично (забрави за претъркания „хепи-енд-до-дупка“), много северно на моменти, вечеровито и уютно. Точно както и точно заради което толкова обичам този празник толкова много.