„Обратното на слънчогледа“ вероятно е „обратното на лятото“, „обратното на юга“, „обратното на Испания“ – поезия, която, както Цочо Бояджием сам дефинира, е „дом на меланхолиите ни“. Такава е и тази книга, сборник с избрани негови стихотворения. Португалската атмосфера на междуредията, на премълчаното, на спойката между фрагментите и произведенията изплита една среда, която е едновременно мека и спокойна, но в същото време напрегната и напрягащя, красива в примирената си тъга, но и неспокойно вперила поглед, втренчила се на моменти, в отминаващото, в отминалото, в невъзвратимото. Съвсем като фадуто и съвсем като непреводимото saudade.
В книгата освен Португалската влажност и топлина се прокрадват и елегантно поднесени северни повеи на съдржаната емоция, орнаментирани с фините детайли ненатрапчива ерудиция. Така освен в мекия тлеещ уют, който студът винаги, безпрекословно носи в сърцето си, читателят влиза в минималистично обзаведени пространства на езика, където съзнанието си отпочива, радвайки се като малко дете на фрагментарните препратки към митологии и европейското наследство изобщо.
„Обратното на слънчогледа“ е малък празник на живота-и-умирането, тих моментен смях от радостта пред красотата на езика и мисълта, замълчаното вглеждане в течението на реката, мъдрото замълчаване на очите и потъване на съзнанието под откровението на изтичащото, но и непрестанно течащо време. Поезия в цялата ѝ безпощадна нежност и мощ на дефинира, изобличава и да превръзва.