С Вроцлав се срещаме отново след 8 години, в друг сезон и други условия. Градът се оказва в Полша след края на Втората световна война. Немскоезичното население се преселва в границите на Германия, а в града са заселени поляци от вътрешността на страната и от източните райони, които Полша губи.
Река Одра образува няколко острова, които се оказват над историческия център на града. Интересното е, че на полски също се наричат „острови“, макар че в съвременния език думата, която се ползва е друга – виспа, така че напрактика съвременния поляк няма идея какво озвачама остром Тумски и го възприема просто като топоним. В тази част има няколко катедрали, както и папския университет. От другата страна, откъм стария град, е разположен Вроцлавския университет. По-натътък по реката e Университетската библитека, а още по-нататък – кампусът на Медицинския университет. Срещу него е монументалната Зала на Столението (Хала Стулечя) – остатък от монументите на модернизма, строена между 1911-1913 от Макс Берг за 100 годишнината от битката на народите.
Градът е устроен първоначално на единия бряг на реката, традиционно като много полски, а и централноевропейски градове, около централния площад (Ринек). Във Вроцлав, както и в Краков, старата столица, в центъра на площада стои Сукиеннице – може би средоточието на търговската дейност в стария град.
В града се усеща спокойствието на провинцията, няма я трескавостта на сторичния ритъм, макар че градък е с над половин милион души население. Северната готическа архитектура е силно застъпена, както се вижда от червенотухлените фасади, което е сигурна гаранция за уютна градска среда.
Разкошно!