„Словото за погребение на тялото Христово“ от Епифаний Кипърски е един от текстовете в Супрасълския сборник, старобългарски паметник от Х век.
Какво е това [нещо]? Голямо мълчание е днес на земята. Какво е това? Голямо мълчание и голяма тишина, понеже Царят заспа; земята се уплаши и замлъкна, понеже Бог в плът потъна в сън, понеже Бог в плът умря и адът се ужаси. За малко заспа Бог и надигна от ада тези, които спяха от векове. Къде са сега, о беззаконници, безредиците, гласовете и виковете, които за кракто [се надигаха] против Христос? Къде са веригите… и началствата, и оръжията, и копията? Къде са царете и свещениците, и съдиите, и обвинителите? Къде са факлите и мечовете, и безпорядъчните крясъци? Къде са хората, гневното сумтене и безчестната стража?
…
Заляза Бог, слънцето, [слезе] под земята и дълбоконощен мрак настана над Юдеите. Днес – спасение за тези на земята и за тези [лежащи] от векове под нея. Днес – спасение за света, както видимия, така и неведимия. Двойно е днес явяването на Господаря, двойно служението Му, двойно човеколюбието Му, двойно е слизането Му [при нас и под нас], двойно е посещението Му при човеците от небето на земята; Бог от земята слиза под земята. Вратите на ада се отварят. Вие, които спите от векове, зарадвайте се! Вие, положени в мрака и сянката на смъртта, приемете великата светлина! Господарят е заедно с робите! Бог – заедно с мъртвите! Животът – заедно със смъртните! Невинният – с виновните! Непомрачната светлина – с тези, които са в мрак! Освободителят – с пленниците! Най-високите височини на небесата – заедно с най-дълбоките дълбочини!
Τί τοῦτο; σήμερον σιγὴ πολλὴ ἐν τῇ γῇ. Τί τοῦτο; σιγὴ καὶ ἠρεμία
πολλή, σιγὴ πολλή, ὅτι ὁ βασιλεὺς ὑπνοῖ, γῆ ἐφοβήθη καὶ ἡσύχασεν, ὅτι ὁ θεὸς σαρκὶ ὕπνωσε, ὁ θεὸς ἐν σαρκὶ τέθνηκε, καὶ ὁ Ἅιδης ἐτρόμαξεν. Ὁ θεὸς πρὸς βραχὺ ὕπνωσε καὶ τοὺς ἐπ’ αἰῶνος ὑπνοῦντας ἐκ τοῦ ᾅδου ἀνέστησε. Ποῦ ποτε νῦν εἰσιν αἱ πρὸ βραχέος ταραχαὶ καὶ φωναὶ καὶ θόρυβοι κατὰ Χριστοῦ, ὦ παράνομοι; ποῦ οἱ δῆμοι και … αἱ τάξεις καὶ τὰ ὅπλα καὶ τὰ δόρατα; ποὺ οἱ βασιλεῖς? και ἱερεῖς καὶ κριταὶ οἱ κατάκριτοι; ποῦ αἱ λαμπάδες καὶ μάχαιραι καὶ οἱ θρύλλοι οἱ ἄτακτοι; ποῦ οἱ λαοὶ καὶ τὸ φρύαγμα καὶ ἡ κουστωδία ἡ ἄσεμνος; …
ἔδυ θεὸς ἥλιος … ὑπὸ γῆν καὶ σκότος πανέσπερον Ἰουδαίοις πεποίηκεν. Σήμερον σωτηρία τοῖς ἐπὶ γῆς καὶ τοῖς ἀπ’ αἰῶνος ὑποκάτω τῆς γῆς· σήμερον σωτηρία τῷ κόσμῳ, ὅσος ὁρατὸς καὶ ὅσος ἀόρατος. Διττὴ σήμερον τοῦ δεσπότου παρουσία, διττὴ οἰκονομία, διττὴ φιλανθρωπία, διττὴ κατάβασις ὁμοῦ καὶ συγκατάβασις, διττὴ πρὸς ἀνθρώπους ἐπίσκεψις, ἀπ’ οὐρανοῦ ἐπὶ τὴν γῆν, ἀπὸ τῆς γῆς ὑποκάτω τῆς γῆς ὁ θεὸς παραγίνεται. Πύλαι Ἅιδου ἀνοίγονται. Οἱ ἀπ’ αἰῶνος κεκοιμημένοι ἀγάλλεσθε, οἱ ἐν σκότει καὶ σκιᾷ θανάτου καθήμενοι τὸ μέγα φῶς ὑποδέξασθε. Μετὰ τῶν δούλων ὁ δεσπότης, μετὰ τῶν νεκρῶν ὁ θεός, μετὰ τῶν θνητῶν ἡ ζωή, μετὰ τῶν ὑπευθύνων ὁ ἀνεύθυνος, μετὰ τῶν ἐν σκότει τὸ ἀνέσπερον φῶς, μετὰ τῶν αἰχμαλώτων ὁ ἐλευθερωτής, μετὰ τῶν κατωτάτω ὁ ὑπεράνω τῶν οὐρανῶν.
***
{Слово на Епифаний Кипърски за погребение на тялото Господне/
Epiphanius Constantiens· In divini corporis sepulturam homilia}
