„Тежестта“ от Джанет Уинтърсън е част от поредица съвременни препрочитания на митове, в която вземат участие съвременни литературни светила като Маргарет Атууд (Одисеята на Пенелопа), Виктор Пелевин, Дейвид Гросман, Дона Тарт (ч а к а м е ! ! !) и др.
Романът или, по-скоро разказът, на Уинтъръсн се спуска към мита за Атлас, титана, държащ на плещите си света, и по-точно – към момента, когато е сменен от Херакъл за известно време.
Уинтърсън се опитва да обговори идеите за дълг, за съдбата и предопределението, които изглеждат непроменими, за самотата на товарите, които човек поема. Образите на Атлас и Херакъл са до голяма степен противопоставени. В лицето на героя, получил безсмъртие с машинация, читателят среща познатия типаж, търсещ слава, който не може да съществува извън светлините на прожекторите и извън очи, пред които да утвърждава себе си, независимо безпътието, което го владее, поради неспособността му за дълбочина. Атлас от друга страна е представен като по-вдълбочен и донякъде меланхоличен – особено след като, връщайки се в градината на дъщерите си, Хесперидите, открива, че светът му на практика вече не съществува. Дългът, който носи върху плещите си, се сраства с него, земята и космоса вече не се различават от него самия. Херакъл не е способен да понесе такова самотно изпитание.
Краят на историята е донякъде експериментален, доколкото Уинтъръсн се опитва да вплете в стандартната митологична линия нещо от съвремеността. Опитът е симпатичен, не може да се отрече, макар и леко наивен на фона на останалата част от историята. Титанът, прекарал векове сам, мечтайеки да се слее с безкрайното Нищо пред очите си, открива не само неочакван другар, наравно отритнат като него, но също и това, че свалянето на товарите от гърба не води до края на света.
Уви, книгите от тази поредица са трудно откриваеми за закупуване, но се намират по библиотеки. Надявам се.