Kol mano tėveliai duonelę raiko, Mano gyvenimas ištekės, ištekės. Kol mano sesulės lakštingalas audžia, Mano gyvenimas ištekės, ištekės. Kol mano broleliai karalin siaučia, Mano gyvenimas ištekės, ištekės.
Животът ми ще изтече, ще изтече.
Повтарящият се рефрен на полуфолклорната песен, от първия албум на Kamanių šilelis е красив, освен друго, и с преливането си към връзки с праславянски, и така, респективно, към нас. Както, впрочем и заглавието на самия албум – Viskas teka. Всичко тече.
В литовски, междудругото, небесните тела също „текат„, когато изгряват; както и жената, която се омъжва.
Тека. С друга отгласна степен и едно смекчаване – тичам, с реките, около които живея от време на време, протекохме. Впрочем, в тохарски Б ceka e от този корен, значи тъкмо река, или казано със същия корен – поток (tėkmė в литовски). От същия корен и तकु taku в санскрит – бърз.
ϭⲱϣⲧ ⲛⲥⲁϥ ⲙⲛⲡⲟⲟⲩ ϫⲉⲁϥⲡⲁⲣⲁⲅⲉ ⲛⲧϩⲉ ⲛⲟⲩϩⲣⲏⲣⲉ ⲛⲭⲁⲣⲧⲟⲥ ⲏ ⲛⲧϩⲉ ⲛⲟⲩⲣⲉϥⲡⲱⲧ ⲉϥⲁⲥⲱⲟⲩ*·
Аскетикон на апа Ефрем, 2
Виж, че „вчера“ и „днес“ отминават като красиво цвете или като бърз бегач.
В коптския фрагмент освен финото сравнение между красотата на статичната крехкост и тази на усилието и движението има още нещо. Думата, която се превежда с ‘бърз’ – ⲁⲥⲱⲟⲩ /asou/, т.нар. стативна форма на ⲁⲥⲁⲓ /asai/ ‘олекотен, лек съм; бърз съм, олекотявам’. Връзката между бързината и лекотата, отнесени към бягащия. Човек може да започне да бяга и за да си възвърне някаква лекота. Или да осъзнае собствената си тежест. Френският еквивалент, подаден в речника, е être preste, rapide, vif. Да си ловък, бърз, пъргав, жив.
Ясно помня как след първото си бягане се чувствах по-жив от всякога.
Докато тичам, кислородът все повече тече през мен и времето заедно с него протича все по-обилно, около мен, през мен и в мен, докато аз с него – през пространството, все по-бързо, все по-живо, олекотено и облекчено, опиянено от живителните сили, които кислородът дава, докато ми носи незабележимо още повече стареене в клетките, които вече трупат време не само от поетата светлина, дошла с товара си от осем минути, но и ускореното тичане, с което окислитените процеси протичат още повече, двамата течем в един поток, където всичко се слива и реката на живота кипи в изворите си, пещери, в които пулсират дълбоките вдишвания, чието ехо ми кънти в гърдите, ушите, вече съм само резонатор на този шум, този ритъм, приливи и отливи на океани, извори, раждащи времето, и с лекотата на цветето, което същата обременена светлина елеганто мачка с товара си, което хем се съживява от тези води, хем губи цветовете си във въртопите, изтичаме безвъзвратно. Без протакане.
* /kioš(e)t (e)snafu (e)mpou je afaparage (e)the nuh(e)rere (e)nkhartos e (e)nthe nurefpot efasou/.
#rhêsis е поредица от кратки текстове, които споделят радостта от езика и красотата на свързаността му – вътрешна и външна. Те не целят пълна научна изчерпателност, макар че стъпват върху такава основа. Досега са се появявали в една или друга форма тук, събирането им в едно течение е експеримент както за/с мен самия, така и за/с границите на подобно писане.