Честит празника на СЛАВЯНСКАТА книжовност, приятели, докато повтаряме в екстаз наизуст научените опростени и омешани полуфакти от училище, нека:
* помним, че Светите братя създават книжовен език с една единствена цел: да достигне Божието слово славяните;
* помним, че азбуката, която създават Светите Братя е глаголицата;
* помним, че тя е създадена за мисията Панонските славяни да се покръстят;
* помним ролята на Първото българско царство за развитието на книжнината впослествие;
* помним родството на кирилицата с гръцката азбука (да! да преглътнем този факт) и да спрем да го смятаме за ощетяване на националното ни достойнство – езиците и културите са в непрекъснат контакт и постоянен процес на заимстване едни от други – това нито омаловажава, нито [би трябвало да] поставя йерархии;
* помним, че едва ли Климент е създал кирилицата 🙂
* преглътнем факта, че, не старобългарската азбуката НЯМА СКРИТО ПОСЛАНИЕ ОТ НЯКАКЪВ „СТАР БЪЛГАРСКИ“ ЕЗИК, и спрем да разпространяваме лесносмилаеми и емоционални псевдонаучни умствени отпадъци.
Светите братя създават нещо НАДНАЦИОНАЛНО, език, който както е служел за *първоначалната* си цел – покръстването на Панонските славяни, така и *впоследствие* важен за развиието на книжовността в Първото българско царство (след като учениците им бягат, прогонени от Панония) и приобщаването на Българската държава, после и на южните и източните славяни към културния ареал на Византия, като така има непосрествената възможност да общува и с наследството на Античността.
По този начин сякаш в най-голяма степен остават близки до същността на това, което оставя Христос на земята – тяло, общност, която не познава граници и която [би трябвало] да е едно в Него.
Процес на преливане и свързваност, а не революционни отцепвания.
Създаването на език, с който Божието слово може да стигне до разума на човек и да го простветли (и така да дойде просвещение) е подвиг, който надскача многократно всякакви опити за ограничаване до национална идентичност, национални идеали, нация изобщо и всякакви други редукционистки похвати, които, уви, така цъфтят напоследък.
Светъл да е празникът на Словото и писмеността!
Светъл да е празникът, в който честваме просвещаването не просто на един народ, а на нещо много по-обхватно и мащабно!
Понеже Бог действа чрез отделния човек, но никога не остава дотам. Мярката е много по-голяма.
