fbpx

И ето най-южният град на света, създаден по волята на случая от малко кал между първичната лава и южните ледове. как хубаво се усеща- тъй близо до черните вулканични потоци- чудото на човека! Странна среща! Не знаеш как, не знаеш защо тоя пътник- човекът посещава тия подредени градини, обитаеми са толкова време, както е една геологична епоха, ден, благословен между другите дни.
Приземих се през една снежна привечер. Пунта Аренас! Облягам се на един кладенец и гледам девойките. На две крачки от тяхната прелест чувствувам още по-силно човешката загадъчност. В един свят, дето животът тъй хубаво се приобщава с живот, дето цветята, дори сред гнездото на вятъра, се смесват с други цветя, дето лебедът познава всички лебеди, единствено хората изграждат своята самотност.
Какво пространство отделя една от друга техните духовни същности! Блянът на една девойка я откъсва от мене, как бих могъл да проникна в душата й? Как ще проумееш една девойка, която се връща бавно вкъщи, с наведени очи, и се усмихва сама на себе си, пълна вече с измислици и прелестни лъжи? От мислите, от гласа, от мълчанието на любимия тя е могла вече да си създаде едно царство и сега извън него за нея има само варвари. Много повече, отколкото ако би била на друга планета, аз я усещам заключена в своята тайна, в своите навици, в пеещото ехо на своята памет. Родена вчера от вулкани, от морàви, или от солените морета- ето днес тя вече е полубожествена.

Антоан дьо Сен Екзюпери, Земя на хората, IV, II

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=t2zi91r9yAM]

Back to Top
%d блогъра харесват това: