Moments

И ето най-южният град на света, създаден по волята на случая от малко кал между първичната лава и южните ледове. как хубаво се усеща- тъй близо до черните вулканични потоци- чудото на човека! Странна среща! Не знаеш как, не знаеш защо тоя пътник- човекът посещава тия подредени градини, обитаеми са толкова време, както е една геологична епоха, ден, благословен между другите дни.
Приземих се през една снежна привечер. Пунта Аренас! Облягам се на един кладенец и гледам девойките. На две крачки от тяхната прелест чувствувам още по-силно човешката загадъчност. В един свят, дето животът тъй хубаво се приобщава с живот, дето цветята, дори сред гнездото на вятъра, се смесват с други цветя, дето лебедът познава всички лебеди, единствено хората изграждат своята самотност.
Какво пространство отделя една от друга техните духовни същности! Блянът на една девойка я откъсва от мене, как бих могъл да проникна в душата й? Как ще проумееш една девойка, която се връща бавно вкъщи, с наведени очи, и се усмихва сама на себе си, пълна вече с измислици и прелестни лъжи? От мислите, от гласа, от мълчанието на любимия тя е могла вече да си създаде едно царство и сега извън него за нея има само варвари. Много повече, отколкото ако би била на друга планета, аз я усещам заключена в своята тайна, в своите навици, в пеещото ехо на своята памет. Родена вчера от вулкани, от морàви, или от солените морета- ето днес тя вече е полубожествена.

Exupéry”Terre des Hommes” IV, II

Advertisements

3 thoughts on “Moments

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s