Езици/ Languages

Изключително благодаря на Размишльотини за прекрасната тема, която отвори с поста си за ученето на езици. За тези, които ме познават, е ясно, че няма как да пропусна да пиша по темата.

Та, за мен ученето на езици, особено през гимназиалните ми години, беше не просто глътка въздух покрай математиката в ПМГ, не просто малката стаичка, в която хранех хуманитаристичната част от себе си, не просто хоби, с което убивах скуката в някои от часовете… то си беше цял мой малък свят, в който се затварях малко след като се прибирах вкъщи. Понеже никога не съм имал само моя стая, си се сгушвах в ъгъла, където ми беше бюрото и , абстрахирайки се от телевизора и разговорите, потъвах в граматиките или самоучителите… и от там отлитах за нанякъде.

Мисля, че е изключително важно чуждият език да се персонализира. Имам предвид, да започне да се употребява за съвсем простички неща. Например: да си запишеш нещо кратко на някакво листче или отзад на тетрадката, да си преведеш някаква малка мисъл или редче от песен, което ти се върти в главата…

По-късно, вече навъртял малко километри, разбрах как чрез езика, освен удоволствието, което получавах докато навлизах в системата му, могат да се достигат сърца, да се разбират светове, да се почувстват гледни точки, усещайки културата, пропита в самия език. Това ми се случи за пръв път с тагалог; никога преди това не бях усещал така ясно различността на света, в който водеше този език.

Наистина, границите на езика ни са границите на нашия свят. Чувал съм хора да казват, че всеки език е богат за изразяване на определена отсянка на мисълта, уникалност, която го отделя като единствен между останалите. Прави са.

Открих, че още един блогър ползва почти същата система като мен за учене на езици =)

I’m exclusively  thankful to the  author of the post  about language  learning. For those  who know me it is  quite clear that  there’s no chance  that I miss the  opportunity to write  over that topic.

Language learning,  especially in my  highschool years, was  not only a gulp of  fresh air around all  the classes of maths in  the Math-and-science  highschool, not only  the little chamber  where I feeded the  humanistic part of  me, not just a hobby  with which I was  killing the boredom in  some of the classes…  for me it was a whole  little world in which I  closed up a little  while after I had  come back home.  Because I’ve never  had my own room, I huddled in the corner of the living room where my table was, abstracting from the TVset and the talks, I swamped in the studybooks and grammars… and from there I flew up to somewhere.

I that it is highly important that one personalizes the language. I mean, starting using it for quite simple things: for example, writing down something short on a sheet of paper or on the back of the notebook, translating a short thought or a verse of a song, flying around the mind…

Later, already having passed through a lot, I understood that the language, exept for the pleasure I receive from obtaining its system, could be used as a means to reach other hearts, to understand worlds, to perceive other points of view, feeling the culture in the language itself. This happened for a first time with Tagalog; never before had I felt such a difference of the world it was leading in.

Truly, the limits of our language are the limits of our world. I’ve heard people saying that each language is rich in expresing certain hues of the thought, uniqueness which distracts it among the others. They are right.

I found another blogger who shares almost the same approach for studying foreign languages as mine.