От лекциите по синтаксис

Hōc unō praestamus vel maxime feris, quod colloquimur inter nos et quod exprimĕre dicendo sensa possumus.Cic.de or.1.32.
По това единствено най-вече се различаваме от животните, че разговаряме помежду си и можем с говорене да изразяваме чувствата

Plerisque accidit, ut praesidio litterarum diligentium in perdiscendo ac memoriam remittant. Caes. B.G.6.14.
На повечето хора се случва, като се уповават на буквите, да намаляват прилежанието и паметта си.

Est miserorum ut invideant bonis.Plaut.Capt.583
Присъщо на нещастните е да завиждат на щастливите.

Nil tam difficile est, quin (qui non) quaerendo investigari possit.Ter.Heaut. 675.
Нищо не е толкова мъчно, че да не може да се издири с търсене.

Est ea iucundissima amicitia quam similitudo morum coniugavit.Cic.Off.1.58.
Най-приятна е тази дружба, която скрепва сходството на нравите.

Nihil bonum putare quod eripi posset.Sen.Lucil.1.9.
Не смятай за благо това, което би могло да ти бъде изтръгнато.

Quaeritur, sitne in humano genere sapientia. Cic. De orat.3.29.
Пита се има ли мъдрост в човешкия род.

Advertisements

One thought on “От лекциите по синтаксис

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s