Септември 1939
Несъмнено, на всеки от нас е ясно, до някаква степен, за какво става въпрос, когато чуем или прочетем „Втора Световна Война“- масов военен конфликт, неизброимо множество човешки жертви, безгранична бедственост, що се касае за милионите разбити съдби. Но даваме ли си сметка за събитията в по-глобален план? Разбира се, ние не можем да знаем как всяка от тези индивидуални истории на личностите, повлияни от войната, допринася и съ-причастява в оформянето историята на дадена по-глобална цялост, но не могат и да ни убягнат някои закономерности, ако сравним света преди и след войната.
Преди всичко, според мен в този момент от човешката история можем да видим реализацията на принципа, че за всяко ново неща се заплаща (не малка) цена, изразена в няколко конкретни случая, „преопределили“ в огромна степен посоката, по която историята тръгва към съвремеността. Поставих „предопределили“ в кавички, понеже, когато кажем „предопределям“, осъзнаваме някак си зачеването на процеси, които плавно достигат да определено състояние. Но тук не е така. Историята на света се развива така главоломно, че тази дума не е достатъчно експлицитна, за да улови нюансите на систематичност в развитието, кратките интервали от време на случване и степените на крайност, до които се достига.
Като начало да започнем с трагедията, която преживява Еврейският народ. „И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни“. Помним този епизод от Евангелието на Матей (27: 25), когато народът поиска от Пилат да разпъне Исус от Назарет, въпреки че той, римският губернатор, не намираше вина у него. Цената за тази неправда се изиска от евреите в това време- между средата и началото на ХХ век, малко преди държавата им отново да се възстанови след хилядолетно отсъствие от картата на света.
Но появата на Израел на геополитическата сцена е само част от прекрояването на стария свят. Колониалната система окончателно рухва, по-точно е изличена. Светът сякаш е обелен от кората си- тук прогнила, там силно набраздена. Освободено е място за нещо ново. Мултиполярният свят е заменен от биполярен- две свръхсили, застанали една срещу друга, и Европа между тях- вече съвсем разделена и нямаща нищо общо с положението си на Континет-Майка в Колониалната епоха. Съвсем скоро след края на войната между двата полюса се появява зачатъкът на съвременна Европа, който расте постепенно до това, което е Европа днес- не съвсем естествено протекъл/протичащ опит за единение на силно различни множества, които трудно фунционират кохерентно.
Не можем да не споменем и технологичния напредък. Ядреното оръжие идва да ръзтърси света за първи път през тази война, а след това десетилетия държи със сянката си човечеството пленено в страх. По същото време се появяват и първите електронно-изчислителни машини, прародителите на съвременните електронни системи, които завладяват света.
Така исках да покажа, че Съвремеността се ражда по време и като последствие от този световен конфликт. Човечеството плаща тежка цена за най-глемите си технологични открития и за последващата Златна Епоха на Науката. Дали тази цена е оправдана и какво правим с всичко, което сме получили като наследство и за което предишните поколения са платили, е друг въпрос.