fbpx

Днес щастливо и непреднамерено си открих файла, където автоматично се запазваха подчертаните пасажи от книгите, които четях с покойния си Киндъл. Така с радост съобщавам, че отломъците продължават поне още с няколко части (понеже от книгите, които чета на хартия, почти не съм вадел цитати напоследък).

Продължавам на контра на първоначалната си идея за хронологична последователност на рубриките. Връщам се с близо две години и половина при „Доктор Живаго“ ( за когото вече съм писал тук) в началото на зимната сесия, в разгара на Славянската филология (която приключих в началото на тези седмица). Пълният текст може да се открие тук.

  1. Вън се прозяваше и се въртеше сънен съненодишащият вятър. – Highlight Loc. 2772
  2. Който много знае, бързо остарява. – Highlight Loc. 3100
  3. Войната беше изкуствено прекъсване на живота, сякаш съществованието може временно да се отложи (каква нелепост!). – Highlight Loc. 3174-75
  4. всичко на неин гръб, защо? Защото нея, клетата старица, природата бе създала честна и бе обременила с чувство за дълг. – Highlight Loc. 3215-17
  5. има ли нещо по-важно от мира в семейството и от работата? Останалото зависи от нас.- Highlight Loc. 3732-33
  6. И ето, оказа се, че единствено животът, подобен на живота на околните и разтварящ се безследно в него, е истинският живот, че обособеното щастие не е щастие, така че дивечът и спиртът, може би липсващи в града, нямат нищо общо със спирта и дивеча. Това най-много го огорчи. – Highlight Loc. 3847-50
  7. По време на революцията ще ви се струва, както на войната, че животът е свършил, с всичко лично е приключено, в целия свят вече нищо не се случва, само се убива и се умира, пък ако доживеем да четем записки и мемоари за тия времена, ще се убедим, че за пет или десет години сме изживели повече, отколкото други за цяло столетие. – Highlight Loc. 4018-22
  8. Понякога успяваше освен периодичните записки за медицинските си трудове да пише откъслечно и своята „Игра на хора“, мрачен дневник или хроника за тези дни, съставена от проза, стихове и всякакви текстове, внушени от съзнанието, че половината хора са престанали да бъдат каквото са и разиграват какво ли не. – Highlight Loc. 4092-96
  9. Отвън стана още по-хубаво, отколкото беше. Усещаше се нещо ново, което по-рано го нямаше. Нещо вълшебно, нещо пролетно, черно-бяло, рехаво, слабо като повей на зимна буря през май, когато от мокрите топящи се снежинки земята не побелява, а става още по-черна. Нещо прозрачно, черно-бяло, ароматно. – Highlight Loc. 5281-8
  10. Непонятно защо, но веднага ставаше ясно, че този човек представлява едно съвършенство на волята. Той до такава степен беше това, което е искал да бъде, че всичко по него и в него изглеждаше образцово. – Highlight Loc. 5575-78
  11. Колко мисли минават през съзнанието ти, колко нови неща обмисляш, докато ръцете ти са заети с мускулна, телесна, черна или дърводелска работа; докато си поставяш разумни, физически разрешими задачи, които те възнаграждават за изпълнението с радост и сполука; докато по шест часа без почивка сечеш с брадвата или копаеш под открито небе и то те обагря с благодатното, си дихание. И това, че тези мисли, хрумвания, аналогии не се записват на хартия, а се забравят с цялата им съпътствуваща мимолетност, не е загуба, а печалба. Ти, градски каторжник, който с кафе или тютюн възбуждаш притъпените си сетива и въображение, ти не познаваш най-мощния наркотик, който се крие в непресторената необходимост и крепкото здраве. – Highlight Loc. 6210-19
  12. Обичам през зимата топлия дъх на избата, който те удря с миризмата на кореноплодите, на пръст и сняг, щом вдигнеш капака в ранен зимен час, преди изгрев слънце, със слабо, готово да угасне и едва просветващо пламъче на свещта.- Highlight Loc. 6263-66
  13. Това говори тя за своя младенец, той ще я възвеличи («задето Силният ми стори велико нещо»)*, той е нейната слава. Същото може да каже всяка жена. Нейният бог е в детето. Майките на великите хора сигурно познават това усещане. Но абсолютно всички майки са майки на велики хора и те нямат вина, ако животът после ги излъже.“ – Highlight Loc. 6308-12
  14. Добре е, когато човек излъже нашите очаквания, когато не съвпадне с предварителните ни представи за него. Принадлежността към определен тип е краят на човека, това е неговата присъда. Ако не може да бъде сведен до общ знаменател, ако не е прекалено ясен, значи поне наполовина съответствува на изискванията за личност. Той е свободен от себе си, постигнал е зрънце от безсмъртието. – Highlight Loc. 6675-80
  15. Само в глупавите книжлета живите са разделени на два лагера и нямат никакъв допир. А всъщност всичко така се преплита! Трябва да си ужасно нищожество, за да играеш в живота само една роля, да заемаш само едно място в обществото, да означаваш винаги едно и също! – Highlight Loc. 6721-24
  16. Преустройване на живота! Така могат да разсъждават само хора, които вероятно са патили и препатили, но никога не са познавали живота, не са усещали неговия дух, душата му. За тях битието е някакъв безформен груб материал, който не е облагороден от допир с тях и който се нуждае от тяхната обработка. А животът никога не е материал и вещество. Той самият, ако искате да знаете, непрекъснато се самопреустройва и пресътворява, той самият е много над нашите скудоумни теории. – Highlight Loc. 7665-71
  17. Юрий Андреевич от дете обичаше вечерната гора, пронизана от проблясъците на залеза. В такива минути стълбовете светлина сякаш минаваха и през него. Като дар на живия дух изпълваше гърдите му този поток, прерязваше цялото му същество и двукрил избликваше иззад раменете му. Младежкият първообраз, който се формира у всекиго за цял живот и после завинаги остава негово вътрешно лице, негова личност, с цялата си първоначална мощ се пробуждаше у него и караше природата, гората, вечерното зарево и всичко осезаемо да се преобразява в същото първично и всеобхватно подобие на момиче. – Highlight Loc. 7797-780
  18. По рождение съм враждебно настроена към този тип хора, с които нямам нищо общо. В житейските въпроси тези предприемчиви, самоуверени, властни хора са незаменими. В интимните отношения същото пъчещо се мустакато мъжко самодоволство е непоносимо. – Highlight Loc. 9089-92
  19. Аз не обичам тези, които са винаги прави, никога не са падали, не са се препъвали. Тяхната добродетел е мъртва и не струва пукната пара. Красотата на живота не се е разкривала пред тях. – Highlight Loc. 9117-19
  20. Децата са искрени, без да се стесняват, и не се срамуват от истината, а ние от страх да се покажем назадничави сме готови да предадем най-скъпото си, хвалим отблъскващото и поддържаме непонятното. – Highlight Loc. 9937-39
  21. Дарбата да обичаш е като всяка друга дарба. Тя може да бъде и грамадна, но няма да се прояви без благословия свише. А нас сякаш са ни учили да се целуваме на небесата и после като деца са ни пратили тук да живеем по едно и също време, за да проверим един чрез друг тази своя способност. Това е върхът на съвместимостта, в нея няма никакви страни и степени, нито извисеност, нито падение, тя е равноценност на цялото ни същество, когато всичко ни доставя радост, всичко се превръща в душа. Но в тази необуздана, всеки миг избухваща нежност има нещо по детски неукротено, непозволено. Това е непокорна, разрушителна стихия, враждебна на домашния покой. – Highlight Loc. 9978-86
  22. Това беше болестта на века, революционната лудост на епохата. Всички бяха по-различни в помислите си, отколкото в думите и във външните изяви. Никой не можеше да се похвали с чиста съвест. Всеки с право би трябвало да се чувствува виновен за всичко, таен престъпник, неизобличен лъжец. – Highlight Loc. 10549-52
  23. средният вкус е по-голямо зло от безвкусицата. – Highlight Loc. 11112
  24. Несвободният човек винаги идеализира своята тъмница. – Highlight Loc. 11139-40
  25. Тя слезе от пейката и се отдалечи от ковчега с отмаляла стъпка, като прокара длан през очите си и сякаш събра недоплаканите сълзи, за да ги пръсне с ръка по пода. – Highlight Loc. 11657-59
  26. Утринта пеперудите газови на фенерите с полъх погали и това, дето тихо разказвам ти, е подобно на степи заспали. – Highlight Loc. 12069-71
Back to Top