I’ve already written about the dunes and the sands. I will surely write more about them, too.
The first time I met the world of Dune was in the immeasurable past, probably on the TV. I can’t hide that I was fascinated by the part of the movie I saw.
It was later when my colleague Julia gave me the first volume of the book, comprising the first two books of the chronicles. It had to wait for about two or three more years until the time finally came. I started reading the book probably in the winter but the magic didn’t actually work. (I do remember once meeting a young family in the train. The man was telling me the story during the whole trip, which at that certain time was exactly what I needed.)
I literally sank in it the following autumn after some cataclysms around/in me. The desert dunes happened to be a wonderful shelter and refuge from the surrounding world as well as a fascinating candy for my imagination. As a Star-Wars-grown child I saw many parallels in the story line and key motives of the great saga. The philosophically soaked narrative was irresistibly capturing, too, leading the reader into a probable future of the human kind, foreseen from a technological, ecological and religious point of view.
Even though, the book was a bit tiring and I came back to the second book of the first volume after two years during a trip in Hungary and Poland. The sands were sheltering me again.
Ysterday I started the third book, 1st from the second volume in the Bulgarian edition. I had finished a 19th century French novel which took me more time than I had supposed. It happened, anyway, that it helped me go out of a totally bookless month-and-so and I felt eager to read a lot (plus the fact that I am about to buy again an e-reader and I got used to reading on my phone). So, somehow I felt that the time for me to take the next dose of Dune had come, so I downloaded the epub-file…
***
Speaking about the two other books I have read, I’ll take the opportunity to put down here the clippings I have from them.
Дюна (Франк Хърбърт):
- Няма по-ужасно нещастие за един народ от това да попадне в ръцете на герой – Highlight on Page 587 | Loc. 8998
- „Свободните бяха ненадминати в онова свое качество, което древните наричаха «спа-нунгсбоген» — ще рече драговолното удължаване на пътя между копнежа за нещо и мига на посягане за грабването на това нещо.“ Из „Мъдростта на Муад’Диб“ от принцеса Ирулан – Highlight on Page 612 | Loc. 9383-87 |
- „Когато закон и дълг, обединени от религията, се слеят в едно, човек никога не е в състояние да мисли изцяло за себе си. Тогава все нещо няма да му достига, за да бъде една цялостна личност.“ Из „Муад’Диб: Деветдесетте и девет чудеса на вселената“ от принцеса Ирулан – Highlight on Page 874 | Loc. 13388-92 |
Месията на Дюна (Франк Хърбърт)
- Разумът е първата жертва на силните чувства- Highlight on Page 18 | Loc. 264 |
- Какво крие Времето от един пророк? Други пророци, разбира се. – Highlight on Page 116 | Loc. 1768-69 |
- Истината страда от твърде много анализи. Старинна поговорка на свободните. – Highlight on Page 117 | Loc. 1785-87 |
- Пророческата дарба може да е голяма или малка, но мътната вода си е мътна вода. – Highlight on Page 118 | Loc. 1807-8 |
- „Ти създаваш убийствен парадокс — пишеше Джесика. — Правителството не може да е религиозно и същевременно да се самоизтъква. Религиозното преживяване се нуждае от спонтанност, която законите неминуемо потискат. А без закони не можеш да управляваш. В крайна сметка твоите закони трябва да заменят морала, съвестта и дори религията, чрез която мислиш да управляваш. Свещеният ритуал трябва да извира от прослава и благочестиви копнежи, които изковават същинския морал. Правителството, от своя страна, е културна организация и особено благодатна почва за съмнения, въпроси и раздори. Виждам как се задава денят, когато церемонията ще трябва да измести вярата, а символиката — морала.“ – Highlight on Page 305 | Loc. 4671-79 |