С удоволствие се включих в тази игра (или инициатива), в която ме покани един от учениците ми. Беше ми интересно да се замисля кои са десетте книги, които са ми повлияли по един или друг начин. Водещ принцип при изготвянето на този списък беше спонтанността. Друго условие, което осъзнах, че съм си наложил сам, беше заглавията да са изключително на произведения от художествената литература (fiction в англоезичната терминология). В този пост ще поговоря за всяка от тях.
1. Лотарията – Хулио Кортàсар
Спомням си, че тази книга ме намери съвсем случайно от кашоните на една антикварна книжарница. Привлече ме името на автора, който ми беше познат от някъде, и цената й (смешно малка и тогава, още повече сега като се замисля). В онзи момент имах нуждата от огромни количества литература и може би именно заради това се срещнахме с това произведение. Меко казано бях пленен много бързо, въвлечен в един вълшебен и леко тъмен, малък прототип на света, създаван от герои, които се лутат в безмислен лабиринт, който изважда на яве същностите им; и същият свят, обясняван и сглобяван през екстатичните състояния на екстрасенс… Това остава една от книгите, с които най-много сме си говорили и продължавам да настоявам, че е добре да се чете с нещо за писане отстрани.
2. Физика на тъгата – Георги Господинов
Тази книга ме привлече още със заглавието си. Но, ако трябва да си призная, нямах представа за това, което ме чакаше. Прочетох я буквално на три глътки. Общуването ми с нея беше улеснено много от странния факт, че начинът, по който са усетени времената, в които авторът е живял, а аз не съм бил роден, съвпадат почти изцяло с начина, по който ги чувствам аз. Вчувстването във историческото време и епоха е един от любимите ми похвати избощо за предаването на някакво събитие и смятам, че книгата го прави по безукорен начин (тези дни открих нещо, което съм писал по-скоро след прочитането й и го постнах с оригиналната му дата тук). Очакващите линейна фабула и завършени истории може би ще останат доста разочаровани.
3. Кралица Марго – Александър Дюма
Тази книга стоеше на рафтовете на семейната библиотека от както се помня. Едно от ученическите ми лета, в които работех, просто реших да се зачета и това сигулно беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха в този период.
4. Железният светилник – Димитър Талев
Може би първата книга, която взех ей така без причина пак от рафтовете вкъщи. Увлече ме много бързо и беше ми много близка, може би заради летата, прекарани на село. Когато разбрах, няколко години по-късно, че има още три части, почти скачах от щастие, понеже обожавам поредици, предистории и следистории.
5. Случаят Джем – Вера Мутафчиева
„Случаят Джем“ (за който вече съм писал тук) ме възхити с начина си на разказване, погледа си към историята и мотивите, обиграни в него. Възхитителен е начинът, по който най-близкият приятел и съветник на Джем, поетът Саади, наблюдава разпада на личността, в която той е почти влюбен и която гледа като образец и вдъхновение. Историческият фон е поднесен с много майсторство и широк размах. А както научихме от лекциите по съвременна българска литература, за първи път образът на традиционно негативния поробител се представя като съмняваща се, чувствителна и почти модерна личност, което превръща Джем, някак си, в доста близък до нас персонаж.
6. Доктор Живаго – Борис Пастернак
Със сигурност още дълго време ще говоря за този роман (както наскоро направих тук). Препращам направо към поста с впечатленията си. Може би някой ден ще се помъча да прочета романа и в оригинал.
7. Приказка без край – Михаел Енде
Спомням си смътно, че като малък гледах някакво детско филмче, което много ме вдъхновяваше и силно подклаждаше въображението ми. След време открих книгата и нямах търпение да я прочета. Направих го с голямо удоволствие, а самата история ме увлече до токлкова, че докато четях края, се унесох и пропуснах първия час от втората смяна в училище (горката преподавателка по физическо така или иначе вече беше вдигнала ръце от мен и моято нелюбов към футбола и липса на ентусиазъм :д )
8. Полунощно слънце. Десет разказвачи от севера (>>бибилотека Панорама)
Препоръча ми я колега от Класическа филология. Четох я по време на Великденските празници. Още в началото бях силно впечатлен от въведението на Вера Ганчева, която за пръв път ми показа и изведе всъщност на яве идеята за връзката между менталността и емоционалността на един народ (в случая група от народи) и физическите характеристики на обитаваните от него/тях места. Разказите бяха нищо от това, което очаквах, което ги направи в нещо изключително увлекателно и привличащо. Сигурно това е най-добрият сборник с разкази, който някога ми е попадал в ръцете!
9. Анна Каренина – Л. Н. Толстой
Ако не се лъжа, четох Анна Каренина точно преди да започна първата си година в университета. Може би това даде начало на малката традиция да чета руска класическа литература лятно време, особено август. Това беше първата ми среща с руската класика, омаята и впечатленията ми ме карат да се вращам постоянно към нея.
10. Шегата – Мѝлан Кýндера
Поредната книга, която взех почти случайно. Просто я видях в книжарницата и проблесна някакъв спомен, че бяхме говорили за нея по Теория на превода (как някакъв човек я бил превел по сърце, без да знае чешки…). От начало ми направи впечатление, че се чете леко. Но нищо повече. Откровението се случи вечерта преди изпита по старобългарска литература, когато в 22ч. вече си казах, че не мога и не искам повече и си легнах. Но ми се четеше нещо и посегнах към книгата, която си лежеше на страна от няколко месеца. Изчетох на един дъх (и молив) около 200 страници до 3 вечерта (после станах в 7 и отидох на изпита). Брилянтното в тази книга изобщо не е (само) отношението човек-тоталитарна система и ми е тъжно, че критиката основно свързва Кундера с това. За мен силата на този роман (и на „Непосилната лекота на битието“) е във вплетената философия, във втъкания екзистенциализъм, отказа от темпоралност и на моменти болния хумор. Именно те ме спечелиха.
Книги, които останаха извън списъка, но са оказали не по-малко влияние:
Библията – както писах, самоогнаричих се до заглавия на художествени произведения, а за мен Библията не е художествена фикция. Тя играе основна роля в живота ми като Божието Слово и именно за това не мога да я вмъкна в горния списък. Симпатиите ми гравитират основно към Притчи, Еклесиаст, Евангелие от Йоан и Откровение.
За научните ми интереси особено вдъхновяващи се оказа Увод в сравнителната граматика на славянските езици от Лили Лашкова, която си купих още като ученик и която препоричитах 2-3 пъти без да схващам всичко. Въпреки това, това беше първата подобна книга, която хващах и заедно със Старобългарския език на Кирил Мирчев, запалиха огъня, който по настоящем е основното ми занимание и препитание. По-късно, като студент, прочетох Теорията на основите на Иван Добрев и това беше момнетът, в който представите ми за историческо езикознание се втечниха :д
Може ли да открадна идеята за поста? =)
Повече от добре дошъл си.