Taciti ‘Germania’

0,,15829670_303,00
Publius (or Gaius) Cornelius Tacitus , c. AD 56 – after 117

Това е кратък разказ защо и как залитнах по Тацит. Мисля, че първата ни среща беше, когато точно бях захванал славистиката в СУ. Един от крусовете в първия семестър беше “Увод в антропологията (на славянските народи)”, та в една от уводните лекции се спомена съчинението на Тàцит “Германия” (+ няколко поправки за ударението…) и (и тук на помня на сто процента, но) си казах, че трябва да го погледна в оригинал. В последствие, се зачетох в текста или в дигиталната библиотека Персей или в двуезичната латинска библиотека на български Romulus (но едва ли е било в The Latin Library). И тъй, аз, вече с две години класическа филология зад гърба си, на няколко месеца крачка да се усетя поотпуснат в двата класически езика (това го казвам от сегашна гледна точка, тогава си нямах представа, че ще стане така) се зачетох в първа глава. До тогава само бях чувал колко страшен е този автор – сгъстен език, тъмен изказ, много недоизказани неща, липса на глаголи и т.н., което за човек свикнал с Цезар, Цицерон и изобщо класическата латинска проза, си е див ужас. И за моя огромна изненада, разбрах без проблеми първото изречение: Germania omnis a Gallis Raetisque et Pannoniis Rheno et Danuvio fluminibus, a Sarmatis Dacisque mutuo metu aut montibus separatur (Цяла Германия е отделена от галите, ретите и паноните от реките Рейт и Дунав, а от сарматите и даките – от взаимен страх или планини). Ето с тази подчертана фраза бях спечелен. “Отделени с/от взаимен страх или планини”- не знам дали мога да опиша защо точно това така ме привлече, може би понеже ми прозвуча толкова като модерна литература, която ми е по принцип по-близка, може би заради начина, по който е казано на латински…

След няколко месеца, вече на Еразъм в Полша, разбрах, че колегите от последна (сигурно?) година в класическа филология са имали точно това произведение като пенсум (т.е. явяват се на устен изпит с него, четат, превеждат и анализират езика без помощни материали). Там и си направих първото ксерокопие на произведението. А преди няклко дни на разпродажба на книги в двора на Виенския университет попаднах на малко джобно издание с кратки коментари и речник /на немски/ на половин цена!!!

Та, понякога щастието се крие в много малки неща, с много не-малка предистория 🙂

This is a short story about how I fell for Tacitus. As far as I remember, the first time we met was just at the beginning of my Slavic studies. One of the courses in the first semester was an Introduction to the Anthropology (of Slavic people); so, during one of the introductory lectures Tacitus’ work “Germania” was mentioned (as an example of one of the first anthropological/ethnological works). I think it was then that I decided to have a look on it in the original language. Thus I found the text either in Perseus or in one bilingual Bulgarian-Latin e-Library (but probably not in the Latin Library). And so, being already a third year student of Classics, several months before finally feeling cosy in the classical languages (from nowadays’ poit of view, at that time I had no idea it was going to be so), I started reading the first chapter. Up to then, I had only heard about how difficult and hard for understanding this author was – “unclear” style, many anacolutha, lack of verbs and so on, which for one used to the classical prose of Cicero and Caesar would be living nightmare. I was merely shocked to be capable to understand the very first sentence: Germania omnis a Gallis Raetisque et Pannoniis Rheno et Danuvio fluminibus, a Sarmatis Dacisque mutuo metu aut montibus separatur (Germany is separated from the Galli, the Rhæti, and Pannonii, by the rivers Rhine and Danube; mountain ranges, or the fear which each feels for the other, divide it from the Sarmatæ and Daci.- according to the edition in Perseus). The bolded phrase was what caught me so strongly. I can’t express everything which happened that moment, the enthusiasm, the joy of the use of the language, the way it resembled me to the modern literature, which I usually feel more inclined to…
After several months, already as an Erasmus student in the Jagiellonian University, it reached to me that my colleagues (probably form the last year of) Classics had had this work as an exam reading. It was there that I made my first copy of it. And some days ago, I found this pocket edition of the Latin text with a small glossary and comments half-priced!!!
So, happiness really lurks in the small things, which usually have quite big a pre-histoy 🙂
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s