Thoughts of a Language Enthusiast: Reading [en/bg]

On Reading Adapted Texts and Expanding Vocabulary

Today I read my first book in German. Ok, I don’t count a the articles for my sci-stuff. And ok, it was an adaptation for the level A2, but still. Reading such kind of books does not only build up your skills for diving into a language, comprehending its structures and expanding vocabulary. It does something else which is equally important – it lights your enthusiasm (because, as my Sanskrit teacher said: it is of enormous importance for a learner to have keep the illusion that (s)he knows the language and can read/translate- it keeps him motivated!).

The book itself  was not something extraordinary (and I doubt whether any could have been within the borders of this advanced-beginner’s level)- a teenage, love-parent-problems story which somehow managed to make me interested in the action which it narrated and even to feel impatient to see what will eventually happen.The fact that such kind of reading can somehow arouse my curiosity gives a possible chance for one Norwegian (bokmål) chicklit, which the friendly Norwegians from the hotel I worked in left me after they had understood that I had started learning their [tremendous hihi] language.

***

I’ve realized I mostly expand my vocabulary in different languages by reading different kinds of short texts – song lyrics, fb comments, short articles, as well as adapted texts in/and study-books. {Though, probably the best way to acquire new vocabulary still remains using it actively,as I was saying here.}

So, possessing Kindle for some time, I thought I may combine this way of passive learning with something I’ve started doing in the past few years – i.e. reading in the public transport and/ or wherever and whenever I have to wait for something. At first I enjoyed several books in English, but then I wanted to read in other languages, hoping that the dictionaries I’d put in the reader will help me. But they didn’t. I knew or assumed they were quite little, but actually this problem never occurred, because they simply never launched properly.

So, I am in the stupid position of realizing my unableness of reading outside home. Plus the gigantic hesitation to look in dictionaries for the unknown vocabulary (of which I am exclusively tired and sick).[I am currently having a breakthrough in this, though!]

Anyway, I haven’t still found an appropriate solution. How can we combine the joy of reading (especially in a foreign language) and the problem with the unknown words?

Днес прочетох първата си книга на немски. Ок, де, ако не броим статиите за научните неща. И, да, добре, беше адаптация за ниво А2. Четенето на подобни материали не само подпомага навлизането в езика, привикването към структурите му и обогоатяването на лексикалния запас. По-важното, което се случва е, че запалва още повече ентусиазм по изучавания език (както казваше предавателката ми по санскрит, „много е важно човек да си мисли, че знае езикаи че може сам да си чете и превежда – това така надъхва!„).

Самата книга не беше нищо особено (то какво особено може да има в книга за ниво напреднал начинаещ) – тинейжърска история за любов, пробреми с родителите и със себе си; тази историйка, обаче, успя да ме увлече в себе си и накрая вече нямах търпение да я привърша, за да видя какво ще стане накрая.

Фактът, че подобно четиво ме заинтригува дава донакъде шансове на едно чиклитче на норвежки, което добронамерените норвежци от хотела, в който работех, ми оставих, като бях разбрали, че съм се захванал с техния [супер як хихи] език.

***

Досега съм осъзнал, че предимно усвоявам нова лексика като чета различни видове текстчета – текстове на песни, коментари във фб, кратки статии, а също и адаптирани текстове във или извън учебници по езици. {Въпреки че, може би най-добрият метод за учене на нова лексика е всъщност активната й употреба, за което говорих тук.}

Когато за известно време имах Киндъл (светли му байтове на Игнасио), си мислех, че ще мога да обединя този вид пасивно учене с нещо друго, което бях започнал да правя през последните години – да чета в граския транспорт или където/когато и да е, докато чакам например някого. От начало се радвах на няколко книги на английски, но после реших, че искам да чета и на други езици, като се надявах, че за това ще ми помогнат речниците в Киндъла – ами не ми помогнаха. Аз си знаех, че обемат малко лексика, но този проблем рядко се проявяваше, просто защото те рядко работеха като хората.

И така, намирам се в глупавата позиция да разбирам, че почти не мога да чета  извън вкъщи. В добавка е откровенният мързел и досада да ровя по речници непознатите думи. [Въпреки че напоследък имам пробив в тази област!]

Както и да е, все още не съм намерил подходящо решение. Как могат да се комбинират удоволствието от четенето (особено на чужд език) и проблема с непознатата лексика?