И тъй, както бях казвал, беше ми се забила мухата да си купя речник. Но не какъв да е, а немско-немски речник или т.нар. тълковен речник. След това, обаче, видях, че си има специални издания за „Немски като чужд“, което ми посъбра погледа и засили любопитството. Но си казах, че ще поизчакам. Мобилният речник, който отдавна ползвам на телефона си, ми върши работа (т.е. освен че показва лексикалните и граматичните значения на думите, подава изрази с тях и употреби/връзки с други думи, което за мен е доста важно).
Днес, за пореден път отидох в любимата си за сега книжарница вече да си избера някой и да си го взема. И се започна голямото гледане. Най-напред стигнах до извода, че няма смисъл да си вземам малък речник, който пак е достатъчно голям, че да тежи, но с по-малко думи (около 40 000).
Едно компромисно решение бяха изданията на Langenscheidt Power Wörterbuch Deutsch и Kompakt Wörterbuch на Pons, които бяха симпатични и като изглед [сладурообразни тухлички], и като цена. Но, (мисля, че беше в едно от тях) видях, че е за нивата A1-B2, което ми се стори малко.
Спрях се на големите речници, по няколко причини. Първата от тях беше мисълта „стига несериозни работи“. И то си е така. Човек като си купува речник, си го купува веднъж (в най-добрия случай). Ако си търси джобен вече е друго- тогава се съобразява с размера и информацията, поместена вътре. Но, както казах, дори „джобните“ речничета от вида, който търся, са с дължина около педя, 3-4 пръста дебелина и над половин килограм. Големите, от друга страна, освен че имат повече думи, има и дискове с електронните версии на тях, което автоматично решава проблема с мъкненето им по света и у нас. Двата основни претендента бяха изданията на Pons и Langenscheidt. Тук драмата беше, че Pons предлагаха окол повече думи (~70 000), отколкото Langenscheidt (~60 000). Да, обаче бях прегледал по диагонал някаква рецензия за компактния речник на същото издателство, от която не останах с добри впечатления.
В крайна сметка, бях решил като се прибера, да напиша един пост на английски, адресиран към немскоезичните ми познати, в който обяснявам ситуацията, да им го пратя и да ги помоля за съвет. Но когато тръгнах да търся в гугъл картинките за споменатите речници, се сетих, че мога да проверя дали ги няма качени в uz-translations. Имаше двата големи, разбира се, изтеглих си ги и така проблемът се анулира автоматично. Единят е в пдф, което е малко неприятно, а другият – във вид на програма.
Не си обещавам, обаче, че ако с времето някой от тях много ми хареса, няма да си го набавя в книжно тяло 🙂 Понеже има нещо особено лично, когато човек се зарови да търси нещо, а после потърси и нещо друго и така прекара известно време лутайки се. Всъщност, и така се учи. Както непознат град се опознава чрез мотане по улиците накъдето му видят очите на човек.