Понеже е хубаво човек да си събира информацията и понеже и таблиците са хубаво нещо, та така.
| Български | Стари имена на български[i] | Хърватски[ii] | Украински[iii] | Беларуски | Полски | Чешки | Литовски[iv] |
| януари | просинец,
колог, коложег, голям сечко |
sijȇčanj[v] malobožićnjak, pavlovščak, prezimec, ozimec, jenar (neka štokavska narječja), svečan, sičan, svičen, malobožičnjak (blagdan Bogojavljenja), pavlovčak, antonščak |
Січень студень, просинець, сніговик, тріскун, вогневик, льодовик, щипун, сніжень, лютовій. |
Студзень | Styczeń | Leden | Saũsis[vi] ragas, didysis ragutis, siekis, sausinis, pusčius. |
| февруари | съчен, сечко, малък сечко |
vèljača[vii] svečen(po Svijećnici), veljak, svičan, vejača (čakavsko narječje], neka štokavska narječja) |
Лютий крутень, зимобор, криводоріг, казибрід, межень |
Люты | Luty | Únor | Vasãris[viii] ragutis, kovinis, pridėtinis |
| март | сух | òžujak[ix] gregurjevščak, sušec, protuletnjak (u nekim hrvatskim krajevima), lažujak, lažak, gregurješčak, lažo, laga prolaga, suhi, sušec, brezen, marac, lžujak |
Березень капельник, протальник, запалі сніги, з гір потоки, соковик, полютий, красовик. |
Сакавік | Marzec | Březen | Kóvas[x] morčius karvelinis. |
| април | брязок | trȃvanj[xi] jurjevščak, traven, mali traven |
Квітень краснець, лукавець, дзюрчальник, водолій |
Красавік | Kwiecień | Duben | Balañdis[xii] žiedų, sultekis, gegužinis, karvelinis, biržėtas, Velykų. |
| май | тръвен, тревен |
svȋbanj[xiii] filipovščak, rožen, veliki traven, rožnjak, sviben, cvjetnjak, červen, cvetanj, rožocvet |
Травень пісенник, місяць-громовик, травник. |
Май | Maj | Květen | Gegužė̃ Gegùžė[xiv] gegužinis, sėtinis, sėmenis, žiedžius, žiedų, berželis, sultekis, milčius, andmildinis. |
| юни | изок, червеник |
lȋpanj[xv] mali srpanj, ivanščak, klasen, rožencvet, pomaič |
Червень кресень, гедзень, червивий місяць, гнилець, ізок (коник) |
Чэрвень | Czerwiec | Červen | Biržẽlis[xvi] visjavis, jaunius, žienpjovys, sėmenis, kirmėlių, biržis, mėšlinis, pūdymo. |
| юли | чръвенъ, жетар, жътвар, сърпен |
sȓpanj[xvii] jakovšćak veliki srpanj srpanj vrući žetvaj jakopovčak[ jakopovščak jakovčak, ilinščak |
Липень білець (час, коли коли вибілювали полотно), грозовик, дощовик. |
Ліпень | Lipień | Červenec | Líepa[xviii] liepinis, liepžiedis, plaukjavis, plūkis, šienpjūtis, šienpjūvis. |
| август | орач, зарев |
kȍlovōz[xix] velikomešnjak kolovožnjak osemnik srpanj (u nekim hrvatskim krajevima, zbog kasnije žetve) gospodičnjak |
Серпень копень, густар, хлібочол, жнивець, зоряничник, городник, прибериха-припасиха, спасівець, барильник. |
Жнівень | Sierpień | Srpen | Rugpjū́tis[xx] degėsis, paukštlėkis, pjūties. |
| септември | руен, руй |
rujan[xxi]
pohust (neki djelovi Istre) |
Вересень ревун, зарів, сівен, бабськи літо покрійник. |
Верасень | Wrzesień | Září | Rugsė́jis[xxii]
Rudenio Paukštlėkis Šilų Rujos strazdinis, rudugys, viržių, sėjos, veselinis, vesulis |
| октомври | листопад | lȉstopād[xxiii] miholjski mihojski miholjšćak[xxiv] miholščak kozaprst desetnik listopan padolist lukovščak |
Жовтень грязень, хмурень, листопадник, зазимник, весільник |
Кастрычнік | Październik | Říjen | Spãlis[xxv]
vėlinis, spalinis, lapkristys, visagalis, septintinis. |
| ноември | груден | stùdenī[xxvi] vsesvečak vsesveščak vsesvetčak vsesvetščak sesvečak sesvešak, sesveščak, sesvetčak, svesvečak, svesvetčak, veternjak, vetrenjak, zimoščak, martinščak, usesvešćak vsesvetč zimščak, gnjilec, (čakavski) zimji,zimni u Istri: martinšćak, martinšnjak, martinski, martinštak, martišnjak; martinjski mesec, katarinski mesec |
Листопад грудкотрус, листопадець, падолист, братчини. |
Лістапад | Listopad | Listopad | Lãpkritis[xxvii] vėlių,vėlius,spalinis,lapkrėstys,lapkristys, grodis, gruodinis, vilkų |
| декември | студен | pròsinac1[xxviii] dvanajstnik, gruden, velikobožičnjak |
Грудень лютень, хмурень, стужайло, мостовик, трусим. |
Снежань | Grudzień | Prosinec | Grúodis[xxix]
sausinis, vilkinis, vilkų, Kalėdų. |
[ii] Обясненията са дадени според речника на Вук Караджич. От тук.
[iii] Първо се подават официалните наименования, след това други народни разновидности, почерпени от тук.
[v] Месец када се сече (дрво).
[vi] From adj. sausas, „dry“. At this point in Lithuania’s winter, precipitation is usually in the form of fine, dry snowflakes, and indoor humidity is very low.
[vii] Месец промена (вељања).
[viii] Derives from the noun vasara, „summer“. At this point, the days have begun to lengthen, there are occasional thaws, and thoughts and plans of summer reawaken.
[ix] Варљив (лажљив) месец.
[x] May derive from either the noun kovas, the rook, or the noun kova, meaning struggle. Rooks increase their activity at this time, building their nests and mating. The alternate derivation refers to the struggle between winter and spring.
[xi] Месец када трава окопњава и појављује се испод снега.
[xii] Derived from balandis, the dove, which at this point has begun to coo, nest and mate.
[xiii] Месец када пупе (свибе) пупољци.
[xiv] Gegužė (May) is derived from gegužė, the cuckoo. Its call is felt to herald the final arrival of spring. Several folk beliefs are associated with this event.
[xv] Месец када цветају липe.
[xvi] Birželis (June) is derived from beržas, the birch, which flowers during this month. Birch branches are used as decorations during Pentecost.
[xvii] Месец када се коси (српом).
[xviii] Liepa (July) is derived from liepa, the linden tree, which flowers during this month; the flowers pleasantly scent the air, are used to make herbal teas, and attract honeybees.
[xix] Месец када се возе запрежна кола (за време жетве).
[xx] Rugpjūtis (August) is derived from rugiai, rye, and the verb pjauti, to cut. This staple Lithuanian grain is harvested then; before mechanization, this was performed with sickles.
[xxi] Месец када све руји (сазрева) и постаје златно (рујно).
[xxii] Rugsėjis (September) is also derived from rugiai, with the suffix sėti, to sow. The grain is sown at this time, germinates, and overwinters in the fields, resuming growth in the spring.
[xxiii] Месец када опада лишће.
[xxiv] Po blagdanu sv. Mihovila koji pada krajem rujna, a prije nego se promijenio kalendar, obilježavao se u listopadu; također se rabi i za rujan, ali znatno rjeđe nego za listopad.
[xxv] Spalis (October) is derived from spaliai, flax hards. The plant was harvested at this time; it was and is used for fiber, food, and as a cash crop.
[xxvi] Хладни (студени) месец.
[xxvii] Lapkritis (November) is derived from lapas, leaf, and kristi, to fall.
[xxviii] Месец када сунце просијава (почиње да сија).
[xxix] Gruodis (December) is derived from the noun gruodas, which has no direct English equivalent; it may be described as „a frozen clod“.
Дуже цікаво. Дякую
Много е странно, че на старобългарски имената на месеците са доста подобни на тези в съвременния чешки, но „изостават“ след тях. Например „просинец“ е януари, а не декември, „брезен“ е април, а не май. Нещо с календара ще е, защото тук климатичния фактор (който обуславя това, че в Чехия още нямат череши навсякъде, а в българия всички масово преяждат с тях) няма логика. 🙂
Много интересно, мислех, си, че това с природните имена е уникално за Чехия. Сега ще излезе, че и други езици имат „рж“. :)))
Да със сигурност става въпрос за климата, хърватските също ту съвпада с „по-южната“, ту с „по-северната“ версия.
А за рж-то: в старополски си го е имало, но днес вече е просто ж (което пляците се чудят как да помнят къде се пише ^^).
Полският е извънземен! 🙂 Но в същото време има думи, които са по-подобни на нашите от съответните в чешкия. Тези славянски езици са удивителни! От последния й разговор с бившата й съквартирантка помня уникално смешна дума: путьонг. Не знам дали така точно се произнася, но значи влак, нали? Не знам как им е хрумнало…. :РРРРР
Почьонг 🙂 щото се влачи/тегне/тегли (cięgnie).
А аз мислех, че идва от „път“. :Р Явно е, че славянските езици не могат да се учат чисто интуитивно. 🙂
Да, там горе исках да напиша, че имам приятелка полякиня, но съм го пропуснала. Сега ще има повече смисъл. 🙂