Това са две букви от глаголическата азбука – тази, която светите братя Кирил и Методий *всъщност* създават, за да може Божието Слово да достигне до славяните по достъпен и разбираем начин.
Това, което четете в момента като символи, наистина, няма нищо общо с глаголицата, освен, може би буквата “ш”, която и там изглежда по подобен начин (понеже е взета от еврейското писмо – ש). Но въпреки това кирилската традиция несъмнено стъпва върху по-ранната глаголическа като идея – да се предава, да се превежда, да се създава книжнина на славянски език, който в земите на Първото Българско Царство е старобългарският.
*
Двете букви от картинката не са случайни. С тях започва началото на Изобрното евангелие – сборника с евангелски откъси, които са се чели по време на богослужение. Първото четиво за първия ден на църковната година е началото на Евнагелието на Йоан – “ис кони бѣ слово и слово бѣ оу Бога”, “в началото бе Словото и Словото беше у Бога”. Смята се, че именно това е първото нещо, преведено и записано на старобългарски език. Смята се, също така, че с това начало е свързано и начертанието на двете букви – първата е “И”, а втората “С -слово”. Изградени са с два от трите основни символа в глаголицата – триъгълник, свързан с Троицата, и кръг – олицетворяващ вечността (третият символ в азбуката е кръстът). Обичам симетричността им не само заради хипотезата с началото на Йоан 1:1, ами и заради християнската обвързаността на Словото и втората ипостаза на Бога – Неговият Син, Исус Христос.
От тази гледна точка – на симетричната и неразривна връзка между Словото и Божия Син, всеки празник на Словото – Божието и неговото отражение – човешкото, е празник подобен на въплъщението на Сина, на обличането Му с плът, на чудото Вечният да се помести в преходна материя.
Днес честваме това – овеществяването на един език, записването му, обличането му в материя, т.е. улавянето на вечно променящата му се структура в знаци, смиреният опит на двама души да помогнат на вечността вътре в нас да пребивава във ограниченията на времето.
Понеже както Нетленният и Вечния влезе в плътта, за да я трансформира отвътре, така и Словото, слизайки в език, в писменост, в книжнина, влиза в нас, за да ни преобразява.
Най-искрено и с много любов,
Честит празник!