μνάςεςθαί τινα φα<ῖ>μι καὶ ἕτερον ἀμμέων
someone will remember us
I say
even in another time
Съвсем в края на месец август се е появила книжка с фрагменти от Сафо̀ в превод на Райка Николова. И това си е събитие!
Сафо (или Сапфо, на собствения ѝ диалект – Псапфо) е може би най-познаната и със сигурност една от най-обичаните представители на старогръцката лирика. Смята се, че е живяла и творила основно на о. Лесбос (630-570 г. пр. Хр.), близо до йонийското крайбрежи (Мала Азия, днешна Турция). Пише на родния си еолийски диалект, който се различава доста от атическия, станал образец за старогръцката литература. До нас са стигнали основно фрагменти от творчеството ѝ. Произведенията ѝ са написани в особен размер, наричан днес по нейно име Сафически стих, където специфичното редуване на старогръцките дълги и кратки гласни (по природа или положение) създава особен ритъм, позволяващ стиховете да се напяван в съпровод на инструменти. Това впрочем е характерно за цялата старогръцка лирика, където не римата и ударенията на думите, а различните дължини на гласните създават ритминчността. Най-накрая в този текст ще дам пример.
Малкото по обем издание (64 стр.) се появява под логото на изд. Изток-Запад и е включено в поетичната им колекция „Световни поети“, където се откриват други величествени имена като Георги Рупчев и Робърт Бърнс. Преводът е на Райка Николова – дългогодишен преподавател и опитен специалист по старогръцки език в Националната гимнази по древни езици и култури (НГДЕК) „Св. Константин-Кирил Философ“.
Книгата е поне третото издание с фрагменти на старогръцката поетеса, което се появава у нас и само по себе си това е чудесно. Всеки превод предоставя възможност на читателя да види и преживее тази лирика от преди 2500 г. но нов начин, дава друг прочит, гради друг свят. Вероятно фрагменти на Сафо са
превеждани още през Възраждането и в следосвобожденска България, когато класическото образование в средните училища е доста по-развито. В по-ново време мисля, че за първи път цялостна колекция с оцелели откъслеци на
Сафо се появява през 1970 г. в изданието „Антична поезия“ (под ред. на Богдан Богданов), част от поредицата „Световна класика“, в превод на Борислав Георгиев. В изданието са ключени и други класически представители на античната гръцка лирика като Пиндар (чиито оди в цялост все още чакат цялостния си превод), Анакреон и Алкей (който същ като Сафо е от о. Лесбос, една класическа картина на Lawrence Alma-Tadema от 1881г., на която са представени и двамата е „шапката“ на този пост). По-скоро, през 2010 г. се издават 100+1 фрагмента в превод на Яна Букова (част от тях могад са прочетат в Liternet).
Навън оцелелите откъслеци на Сафо се радват на множество издания. Миналата година попаднах на едно почти джобно такова Come close (за съжаление не можах да открия кой е преводачът, Penguin:2015), част от кратките издания на Penguin Little Black Classics, а тази година, точно на рождения ми ден, ме откри друго, още по-хубаво, двуезично If not, winter (прев. Anne Crason, Virgo:2003; оттам е и циатът в началото). Тук е моментът да отбележа колко ми харесват оформлението на двете издания и заглавията им, сякаш бягащи от традицинните избори за томчета, съдържащи такъв тип текстове.
За финал, предлагам един от най-известните и любими мои фрагменти (№2), в оригинал (по горецитираното издание на Carson), в нещо като транскрипция (сричките, които са дълги и които за улеснение и по-лесно възприене удряме, съм удебелил) и в няколко съвременни превода.
ἐν δ᾽ὔδωρ ψῦχρον κελάδει δι᾽ὔςδων
μαλίνων, βρόδοιςι δὲ παῖς ὀ χῶρος
ἐςκίαςτ᾽, αἰθυςςομένων δὲ φύλλων
κῶμα καταιριον
en d’hudōr psūkhron keladei di’usdōn
malinōn, brodoisi de pais o khōros
eskiast’, aisthussomenōn de phullōn
kōma katairion
Дъждът прохладен
шушне в клоните на ябълката.
А от листата, нежно тръпнещи,
полека сън дълбок се стича
(пр. Борислав Георгиев)
Дъжд студен и вятър блъскат се в клоните ябълкови.
От листата тръпнещи
стича се сън дълбок.
(пр. Райка Николова)
And in cold water makes a clear sound through
apple branches and with roses the whole place
is shadowed and down from radiant-shaking leaves
sleep comes dropping
(пр. Anne Carson)
Here ice water babbles among the apple
branches, the musk roses have overshadowed
all this ground and out of the flickering leafage
settles entrancement.
(пр. Jim Powel, The Poetry of Sappho, Oxdfor 2007)
herein cold water rushes through the apple branches,
and the entire space is overshadowed by roses,
and from the shimmering leaves
sleep pours down.
(Sappho, Alcaeus. Greek Lyric, Volume I: Sappho and Alcaeus. Edited and translated by David A. Campbell. Loeb Classical Library 142. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1982.)
Here through the apple-boughs trickles the sound of cool water,
and the whole ground is shadowed with roses;
down from the shimmering leaves
flows the sleep of enchantment.
(пр. Gilian Spraggs)
Icy water babbles through apple branches
and roses leave shadow on the ground
and bright shaking leaves pour down
profound sleep.
(пр. Willis Barnstone, Ancient Greek Lyrics, Indiana University Press 2010)