Night air has the strangest flavor Space to breathe it, time to savor All that night air has to lend me Till the morning makes me angry In the night air In the night air
I've acquired a kind of madness Daylight fills my heart with sadness And only silent skies can sooth me Feel that night air flowing through me In the night air In the night air
I don't need those car crash colors I control the skies above us Close my eyes to make the night fall Comfort of the world revolving I can hear the earth in orbit In the night air In the night air
I've acquired a taste for silence Darkness fills my heart with comfort And each thought like a thief is driven To steal the night air from the heavensIn the night air In the night airJamie Woon
Не е нещо ново да се говори за комфорта и уюта, които нощта носи, особенно през лятото, когато тази часто от деня за мнозина е единственото поносимо за живот време по нашите ширини.
Тук събрах някои нощни моменти от изминалата година. [caption id="attachment_4017" align="alignnone" width="514"]
Tryavna, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4015" align="alignnone" width="516"]
Tryavna, August, 2018[/caption]
[caption id="attachment_4023" align="alignnone" width="514"]
Tryavna, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4024" align="alignnone" width="512"]
Tryavna, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4025" align="alignnone" width="512"]
Tryavna, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4021" align="alignnone" width="508"]
Tryavna, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4019" align="alignnone" width="507"]
Tryavna, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4022" align="alignnone" width="504"]
Tryavna, August 2018[/caption]
В Трявна нощта беше мека, въпреки хлада от Балкана. Уличките на града, стари и каменни, успяваха да скрият в сенките рекламните табели и съвременния комерсиализъ, който иначе стои кичозно, пришит по много неестествен начин. Тогава човек можеше поне малко да се усети в по-старите времена, които познава по атмосфера само от книгите.
[caption id="attachment_4003" align="alignnone" width="513"]
Burgas, Salt Lakes, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4004" align="alignnone" width="512"]
Burgas, Salt Lakes, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4005" align="alignnone" width="515"]
Burgas, Salt Lakes, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4006" align="alignnone" width="511"]
Burgas, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4007" align="alignnone" width="514"]
Burgas, Salt Lakes, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4010" align="alignnone" width="516"]
Burgas, Salt Lakes, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4008" align="alignnone" width="515"]
Burgas, Salt Lakes, August 2018[/caption]
[caption id="attachment_4000" align="alignnone" width="514"]
Burgas, Port, August 2018[/caption]
Освен, че Морската гара в Бургас е новото, всъщност, едниственото любимо място в града в момента, откритието това лято беше пътят към Солниците – през нощта, на колела. Направен е добре, прав, заобиколен с относително дива растителност от каквото е останало от някогашните дюни. Осветен е добре, но не толкова, че да не се вижда от едната страна нощното море, а от другата – светлините на града оттатък Атанасовското езеро. Преживяването на преминаване по този път е сигурно единственото нещо, което ще запомня ярко от това лято.
[caption id="attachment_4012" align="alignnone" width="518"]
Sofia, July, 2018[/caption]
[caption id="attachment_3997" align="alignnone" width="516"]
Sofia, January 2018[/caption]
Едно от нещата, които много обичам в града, са кафенетата на открито през летните вечери. Лампите осветяват по особен начин масите. Дори и да е пълно с хора, те са хем сами, хем по някакъв начин заедно. Подобно е усещането и по парковете.
[caption id="attachment_4016" align="alignnone" width="515"]
Athos, Zograph Monastery, July 2018[/caption]
Когато за първи път отидох на Атон, си вдигнах главата нагоре към небето съвсем случайно, за да ме удари зведният небосвод, който напълно бях забравил. Падането на нощта в манастир е събитие само по себе си според мен. Само мога да си представям какво е било преди да се прокара електричество.
[caption id="attachment_4013" align="alignnone" width="518"]
Paris, June, 2018[/caption]
Париж нощем, Лувърът при свечеряване, преживяването на сградите и настъпващата вечер, пълзяща с пръсти по цветовете на фасадите. Мисля, че нощните разходки из забележителните градове и местат трябва да са задължителни. Остават по съвсем друг начин в спомените и съзнанието.
[caption id="attachment_4018" align="alignnone" width="515"]
Plovdiv, May 2018[/caption]
Пловдив дори и вечерно време е някак си топъл. Тогава сякаш времето се превърта и човек има чувството, че се връща много назад, но неясно къде, все едно гледа през сън.
[caption id="attachment_3998" align="alignnone" width="517"]
Copenhagen, November 2017[/caption]
[caption id="attachment_3999" align="alignnone" width="516"]
Copenhagen, November 2017[/caption]
[caption id="attachment_4001" align="alignnone" width="514"]
Copenhagen, November 2017[/caption]
[caption id="attachment_4002" align="alignnone" width="514"]
Copenhagen, November 2017[/caption]
[caption id="attachment_4009" align="alignnone" width="516"]
Copenhagen, November 2017[/caption]
[caption id="attachment_4011" align="alignnone" width="516"]
Copenhagen, November 2017[/caption]
Северната зима е чудна, понеже в по-голямата си част е нощ. Но още по-чудна е поради светлините, с които мракът е обграден и ограничаван. Когато има и канали с вода наоколо, играта става още по-майсторска и съвсем пленителна.