Athanasius, De incarnatione Verbi Dei, 8
Περὶ τῆς ἐνσάρκου ἐπιφανείας τοῦ Θεοῦ Λόγου
[…] Заради това Божият Син стана Син човешки, за да станат човешките синове, т.е. [тези] на Адам, синове на Бога. Родилото се по неизказан, неизразим, несхващаем начин, вечно, свише от Отца Слово – то се роди долу в [потока на] времето от Девицата Богородица Мария, така че [тези, които] първоначално са се родили долу, да се родят за втори път отгоре, т.е. от Бога. Той, прочее, [Синът, Логосът, Словото] има една майка на земята, а ние – един Отец на небето. Затова нарича себе си „син човешки“, за да нарекат човеците Бога Отец на небесата. “Отче наш”, казва, “който си на Небесата”. Както ние, Божиите раби, сме станали Божии синове, така Господарят на рабите стана смъртен, син на собствения си раб, т.е. на Адам, така че синовете на Адам, бидейки смъртни, да станат синове на Бога, според реченото: “даде [им] възможност да станат чеда Божии” (Иоан 1:12). Затова и Божият Син вкусва смърт заради Своя баща в плът, за да се приобщят човешките синове към Божия живот, заради Бога, техния Отец по Дух. Той прочее [Синът, Логосът, Словото] по природа е Божий Син, ние пък – по благодат. Пак Той заради домостроителството Си и за наша полза стана син Адамов, а ние сме по природа Адамови синове. Оттам казва: “възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог” (Иоан 20:17). Понеже Бог Му е Отец, както казахме по-рано, по природа, а на нас – по благодат. А доколкото Синът стана човек, [Отец] стана Негов Бог заради домостроителството [Си], а за нас е Господар и Бог по природа. Заради това Словото, Синът на Отца, съединен с плътта, стана плът, съвършен човек, за станат хората, съединени с Духа, в [един] Дух. Той, прочее, е плътоносен Бог, а ние – духоносни човеци. Като взе начатък от същността на хората, т.е. от семето на Адам (във формата на раб) и стана по подобие на човека, ни даде от същността на Отца – начатък на Светия Дух, за да се превърнем всички в Божии синове, по подобие на Божия Син. Защото Той, истинският и по природа Божий Син носи всички нас, така че всички да носим [в себе си] единия Бог.
Преводът е направен по Migne, Patrologiae cursus completus: Series graeca, Vol. 26, 996-8.
2 thoughts on “Св. Атанасий Александрийски: За явлението на Божието Слово в плът, гл. 8”