Refined Desolations: The Sea

I’ve never considered myself an admirer of the sea, though its deserted landscapes and isolate atmosphere have always been inducing a specific feeling – especially in August, probably the saddest month of the year. Deserted sea remains always somehow close in its attracting embrace.

Никога не съм се възприемал за привърженик на морето, макар че пустинните му издишания винаги са създавали едно особено усещане, през август най-вече – най-тъжният сигурно месец в годината. Пустинното в морето обаче остава винаги близко. И притеглящо.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s