„Океан море“ спокойно може да се нарече опит морето като опит и усещане да се пренесе и като литературна техника.
Стилът на Барико е плътен като поетичност и въздействие, играе с традиционната форма. Историите му преливат една в друга, а и както гласи подзаглавието: „морето е разказ без край“. В този разказ-без-край се топят философски нишки и чист поетизъм; усещането за героите е като за моментно появящи се и изчезващи във водите му. Четенето е отпуснато и попиващо, напомня на вътрешен монолог без да стига до поток на съзнанието.
Езикът, който Барико ползва, хем се отказва от плътност, хем засища бързо, правейки четенето забавено удоволствие, в което преживяването на текста се на моменти може да се осъзнава по-силно от самото му послание.
Постмодерната литература в лицето на тази книга показва, че може да не е само отблъскваща, провокираща, инатливо отричаща всичко, но и нежна, макар и стояща бунтарски към романтичните форми и експресии.
Четенето на една книга винаги е и процес на преоткриване на нещо вътрешно познато, изведено навън. В този смисъл Океан море ме спечели с усещането за завличане, което само влезлият надълбоко усеща. С тежестта и едновременната лекота, подобна на тази, която тялото чувства, оставяйки се на повърхността на водата. С една омайваща цикличност, подобна на вълни. С размитите философия, любовна лирика, но и смърт, натурална физическа смърт, плашеща.
Море просто.
А между другото, тук може да се види проектът на София Попйорданова („Сибирски тетрадки“ на Радичков) за луксозно илюстрирано издание на Океан море. Съвсем съзвучно със самата книга.
Много любима книга! Барико е уникален (за мен 🙂 ), не само като стил и изказ, но и като възприятие. Книгите му са истинско удоволствие и буквално наслада 🙂 Не знаех за този проект за илюстровано луксозно издание, затова искрено благодаря за споделената информация 🙂 Ще видя как да си го набавя 🙂