fbpx
Schola Æstiva 2018

Миналата година имах възможността да се включа в последните дни на петата поред Лятна школа по класически езици в България, която се провеждаше от 19 до 27 август в Трявна.

По-подробното описание на събитието може да се порчете на официалната страница на школата тук. По-долу разказвам за някои моменти и места от по̀ своя преспектива.

Не бях ходил в Трявна преди и градчето определено ме впечатли с хлътналостта си спрямо заобикалящия Балкан и произтичащия от това уют. Планините сгушват равните пространства в себе си като нещо скрито и нежно. Както в повечето градчета по тези места, миналото се усеща зад всеки ъгъл и напомня по един недиректен начин за Възрожденската епоха и особената ѝ космополитност. В града има доста занаятчийски къщи и няколко музея, един от които е къщата на Славейкови.
Още по-прекрасен е градът вечер, когато след вечерята в школата има малко време за бърза разходка преди да започнат песните на латински 🙂 Хотелът е нависоко и слизането над свечерения град е приказка, съчетана от планинския въздух и вдигащото се лято от каменните къщи в центъра.
Гледката е от хотела – тук не само дробовете, а и очите дишат.
Хотелът има и басейн за охлаждане на ума след заниманията по латински и гръцки всеки ден (задължителни според програмата, макар че за някои охлаждането беше по-приоритетно от „загряването“ 🙂 )
Центърът на градчето е много живописен и пълен с живот през лятото.
Часовете по латински са разделени на нива, като в по-напредналите групи се четат автори, писали на латински не само през класическата епоха, но и от по-ново време, като Еразъм, примерно. Дискусиите се водят на латински, като участниците активно се насърчават да говорят.
(Организаторът, Димитър Драгнев, в занятие, посветено на текстове от Еразъм)
В часовете по старогръцки (основно начинаещи и среднонпарденали) се навлиза в езика през активния метод на учене, т.е. навръзването с българския е сведено до минимум. В по-напредналите групи се упражнява четенето с разбиране и отговори на въпроси по текста, без задължително да се преминава през превод на български. Често при работата с даден текст лексиката се успоредява с латински съответствия.
(Георги Митов в час по старогръцки)
Извън часовете по езици се провеждат множество семинари и уъркшопи от различни специалисти в областта на науките за Античността. Често тези занимания са свързани с практическото включване на учстниците. Миналата година, например, семинарът за ораторство, воден от д-р Кръстю Банев от университета в Дъръм, Англия, където участниците бяха предизвикани да дискутират различни ситуации в малки групи спрямо предварително разгледани модели и напътствия от антични тесктове, докато други от тях модерираха разговара и „отсъждаха“ постройката и състоятелността на представените аргументи.
Моето скромно участие беше в два семинара, уводни занятия в персийския и литовския език.
Часът по персийски се проведе вечерта след вечеря съвместно с организатора на школата Димитър Драгнев. Той запозна слушателите с част от историята и културната значимост на персийския език, докато аз след това представих някои етимологически връзки със славянските езици, гръцки и латински.

На заниманието по литовски навлязохме бързо и активно в езика чрез някои сравнения между него и старобългарски и другите класически езици. Накрая четохме кратки текстчета за представяне, упражнявайки сегашното време на трите спрежения в литовски.
Освен интелектуалните занимания в школата се пее много и на латински.

На 25. август участниците в школата разгледаха Nicopolis ad Istrum, близо до дн. с. Никюп, Великотърновско – един от забележителните римски градове по българските земи (под ръководството на доц. Павлина Владкова, ръководител на обекта) и представиха в рамките на 20 минути рецитал по антична поезия в рамките на античния фестивала „Нике – играта и победата“, организиран от сдружение „Mos maiorum Ulpiae Serdicae“, сдружение „Бъдеще за Никюп“ и др. (текстът е от schola.bg)
По традиция, школата завършва с надписи 🙂 Всеки участник е поканен да напише пожелание (или каквото и да е, като цяло на какъвто си иска език, с предимство за класическите, разбира се) върху огромен чаршаф.

За разлика от предишните ми две гостувания (за ден през 2016 и за три дни през 2018), тази година ще присъствам по време на цялата школа като основно помагам при преподаването на начинаещи (за снимките и документирането на събитието е ясноs). Освен това ще проведа поне едно по-лекционно занятие, засега посветено на понятията и представите за време в старогръцки и праславянски. В тазгодишната школа се очаква да има иранист, така че се надявам на повечко занимания с персийски. От моя страна и при интерес на участниците, може да продължим с литовския или да пипнем малко староисландски (освен староанглийския, който Борислав Петров традиционно представя) или пък старобългарски.

Изобщо, задава се изключително интересна школа без даже да споменавам какво плануват другите участници преподаватели 🙂

Back to Top