Преди девет години участвах в конкурс, организиран от Катедрата по класическа филология в СУ за студенскти превод. По това време бях на Еразъм в Ягелонския университет в Краков, Полша. Участието ми в конкурса е свързано с интересна история. Разбира се, бях получил имейла-покана както и текстовете за превод. Оставих идеята за участие да отлежи известо време. Вдъхновението, така да го кажем, дойде една нощ или ранна сутрин, зависи от гледната точка, когато не можех да заспя дълго време. Мисля, че бях слънчасал, понеже целият ден бях навън, за първи път се беше показало (силно) слънце, не помня дали не бяхме на погребението на президента Качински след самолетната катастрофа. Докато се въртях в просъница, в ума ми стоеше само един от текстовете в конкурса – писмото на Цицерон до съпругата му. В крайна сметка станах и го преведох. По-долу е самият превод.
Получих от Аристокрит три писма, които сълзите ми почти изтриха; наистина, признавам със скръб, скъпа Теренция, че моите нещастия не ме измъчват повече, отколкото твоите и вашите; но всъщност аз съм по-нещастен от теб, най-нещастната, понеже тази беда е обща, и на двамата, но вината е само моя. Мой дълг беше или да избегна заплахата с помощта на посредничество, или да се съпротивлявам усърдно и със средствата си, или да претърпя мъжествено загубата; нищо по-жалко, срамно и позорно не ми се беше случвало. Признавам това както с болка, така и със срам – срамувам се пред прекрасната си съпруга, че не проявих доблест и достатъчно старание пред милите ми деца; наистина ден и нощ ми е пред очите скърбенето ви както и крехкостта на здравето ти, обаче има малка надежда за спасение. Мнозина са неприятелите, почти всички завистници: много беше да ни прогонят, да ни отдалечат е лесно; но докато имате надежда, няма да се отказвам, за да не изглежда, че вината ми е погубила всичко. Ако и да съм в безопасност, за което се безпокоиш, сега това не е съвсем лесно за мен, принуден от неприятелите да живея във всичките тези нещастия; аз обаче ще правя това, което ми препоръчваш. Благодарих на онези приятели, на които искаше да благодаря, дадох писмата на Дексип и писах, че си ми казала за тяхната услуга. Разбирам, а и всички казват, че нашият Пизон ни е изключително предан и благоразположен да ни помага: дай боже да можем да се радваме на такъв зет – който да се грижи за мен, както и за теб и децата ни! Сега надеждата вече е останала в новите народни трибуни и именно в първите им дни; понеже, ако нещата не се променят, всичко свършва.
Заради това веднага изпратих до теб Аристокрит, за да можеш да ми пишеш постоянно за началото на делата и характера на преговорите. Все пак заръчах същото и на Дексип – редовно да ми праща вести. Писах и на брат си да ми праща често писма. Сега аз съм в град на име Дирахий, за да чувам колкото се може по- бързо какво се случва, пък и съм на сигурно. А този град аз винаги съм защитавал. Когато почне да се говори, че враговете ни пристигат, ще отида в Епир. Относно това, което пишеш, че ако искам, ще дойдеш при мен, наистина искам да си останеш там, където си, тъй като знам голяма част от бремето, което носиш. Ако успешно приключите това, което правите, трябва да дойда при вас. А ако не – но по-добре да не пиша останалото. От първите или най-много от следващите ти писма ще можем да решим какво трябва да правим: иска ми се само ти да ми описваш най-грижливо всичко, макар че вече трябва да очаквам делата повече от писмата. Грижи се да си здрава и също да си убедена в това, че никога не съм имал нищо по-скъпо от теб. Остани със здраве, моя Теренция – винаги ми се струва, че си пред очите ми и така изнемощявам от сълзи.
Бъди здрава!
29 ноември 58 г. пр. Хр. Цицерон,Писма до близките,XIV,3
Публикувано в Литературен вестник, брой 26, 14-20. 07. 2010г.
[Cover image: Roman portrait busts of wife and husband. Line engraving with etching by H.L. Garnier after J.M.N. Bralle. Credit: Wellcome Collection. CC BY]