Сборникът разкази на ирландската авторка Ейлиш ни Гуивна (Éilís Ní Dhuibhne) е първата ѝ книга, която се появява у нас. Преводът е дело на Димитър Камбуров, който е преподавал български език в Тринити колидж, Дъблин.
Разказите се четат леко и мисля, че са доста подходящи за два-три летни следобеда или на път към и от ваканция. Езикът им стои далеч от всякаква претенция или абстрактна височина, българският, който преводачът ползва е доста разнороден, което понякога предизвиква някакво леко напрежение.
Доколкото обаче става ясно, самият език на ни Гуивна е също не по-малко предизвикващ с ирландската си окраска, специфичните конструкции и леката “остранностеност” спрямо “стандартния” английски на острова (доколкото нещо такова съществува, а по-скоро го няма) остава и в българския текст. Така българският превод представя лексика, която стои на ръба на общо приетата мярка за книжовност и може би създава определена атмосфера, близка до ежедневния поток на живота, лек дискомфорот – също. Оттази гледна точка, предаването на това специфично “нестандартно” стоене на езика е по-скоро успешно.
Историите улавят различни моменти и ситуации. Протичането на живота е предадено по интересен, неексплицитен начин. Разказите на Ейлиш на Гуивна, макар и леки за четене, не са лековати, нито могат да се четат между другото. Често преобръщанията в тях са така незабележими, че при леко разсейване четенето се накъсва и пропада. Авторката е способна съвсем неочаквано да отвори следващия параграф с изречение, което тотално преобръща досегашната история и я запраща в съвсем друга посока.
Финалите ѝ са по-скоро съзвучни с останалата част от мелодията на разказа – по-често няма изненадващи обрати там. Като цяло настроението в историите е относително монотонно, без резки скачания или пропадания, без драстичности като изключим споменатите обръщания на историята.
Разказите са разнообразни, трудно, мисля, биха могли да се обединят в някаква обща тематика. В една от историите се появява България, донякъде в доста стереотипните представи на чужденеца за малкото откъснато селце, малцинствените проблеми и откриването на нов живот в закътани местенца. Повече за връзката на авторката със страната може да се види в Литературни разговори. Особено симпатични в този разказ са рефлексите на главната героиня за езиците, за звученето им, за фразеологията им, които са всъщност личните наблюдения на авторката.
Друг силно откроен мотив са литературните (и) академични среди, които представят интересен поглед върху ирланските измерения на тази среда. Изобщо, сборникът е ценен с усещането, което читателят би могъл да придобие за Ирландия и някои страни на живота там, макар че историите не изобилстват с дълбок психологизъм или проявления на специфичния манталитет. Поне не явно и наситено. Засегнати са някои особено ирландски исторически реалии като Големия глад и проблемите на емиграцията.
Чудесно е, че у нас се появяват съвременни гласове на малки и некомерсиални литератури като ирландската. Може да видите повече за нея в специалния тематичен брой на Литературен вестник от тази година.
Много се надявам изд. АйСиЮ да продължи с линията си ирландска литература, в която вече има стабилна основа и традиция в лицето на Колъм Тойбин.